Пантерата

Замислих се. В племенните земи, известни на американците в Йемен като Лошите земи или Индианските територии, законите в общи линии не важаха. И освен това тези земи бяха опасни.

— Както Джон знае, това може да е рисковано — обясни ни Уолш по-подробно.

Ясно. Вече знаех отговора на „Защо ние?“ Уолш искаше да се отърве от мен. Но пък харесваше Кейт. Така че… може би аз щях да съм единственият, препуснал с камила из Лошите земи в търсене на онзи тип.

— Не се опитваш да представиш работата като особено привлекателна — отбелязах.

— Нямам намерение да подслаждам картината — отвърна той.

— Ясно. Оценявам го, Том. Но просто не виждам каква е нашата изгода от всичко това.

— Защо винаги се поставяш в центъра на нещата?

Е, това вече ме накара да се почувствам кофти. Том знае как да го прави. Затова отговорих:

— Виж, Том, аз съм патриот, войник във войната срещу тероризма, винаги съм изпълнявал дълга си и никога не съм отстъпвал пред опасности…

— Зная. И двамата сте храбри, всеотдайни…

— Именно. Но лично аз предпочитам опасността в градска обстановка. Като тук. Бил съм там — напомних му. — Спяхме обути и с оръжие в ръце. Не мисля за собствената си безопасност — уверих го. — А за Кейт.

Естествено, Кейт отговори:

— Мога да се погрижа за себе си, Джон.

— Да де. — „Тогава ти отивай“.

— Ще трябва да се явите в американското посолство в Сана най-късно следващата седмица — каза Уолш. — Така че ще трябва да ми кажете решението си до понеделник в девет. Ако кажете да, ще мога да ви дам секретните детайли по назначението. Получите ли ги, това означава, че сте приели мисията.

— С други думи, не знаем на какво казваме да, докато не кажем да.

— Точно така. Ако кажете не, тази среща не се е състояла и в досиетата ви няма да има черни точки — увери ни той. — Кариерите ви ще продължат по нормалния си път.

Да бе. Аз ще съм безработен в Ню Йорк, а Кейт ще е във Вашингтон.

— Това назначение — продължи Уолш, — стига да го приемете, ще осигури бъдещето ви…

— Ще съкрати бъдещето ни ли каза?

Той се направи, че не ме е чул.

— … дори мисията да е неуспешна. Ако е успешна, вие и другите членове на екипа, които вече са в Йемен, ще бъдете подобаващо почетени от благодарното правителство. Това е всичко, което мога да ви кажа.

Къде ще бъдем почетени? В Националното гробище Арлингтън ли?

Том имаше и добри новини.

— Мисията ви в Йемен всъщност ще приключи веднага щом пипнете въпросния човек.

Добър стимул да свършиш работата за една седмица. Другата страна на монетата беше, че мисията ни може да приключи и ако онзи тип ни открие пръв.

Том ме погледна.

— Назначението ще ти даде много възможности да демонстрираш неортодоксалните си понякога методи, които невинаги се оценяват тук, но ще бъдат безценни там.