Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувала нищо за него от деня, когато ни напусна. Нито дума — ни добра, ни лоша. Онези, другите, с които замина, те не бяха негови приятели. Тръгнал е с тях само защото е нямал пари да си плати пътя на юг. Сигурно ги е използвал така, както използва нас и после, когато е стигнал там, където е искал да се озове, си е тръгнал по пътя. — Тя пусна още един картоф в тенджерата и попита без особен ентусиазъм: — Ще останеш ли за вечеря?
— Не, имам да върша още неща — отвърна Миша, подразнена от нежеланието на майка си да приеме сериозно търсенията й. — Все трябва да има някой, който да е поддържал връзка с него. С кого може да е разговарял? С кого би споделил намеренията си?
Джени се поизправи и постави тенджерата на старомодната газова печка. Миша и Джон предлагаха да сменят очуканата и ожулена печка всеки път, когато идваха на наподобяващата водевилно изпълнение неделна вечеря, но тя отказваше с дразнещия вид на мъченица, който придобиваше при всяко добронамерено предложение за помощ.
— И в това отношение нямаш късмет — тя се отпусна на един от двата стола, поставени край малката маса в тясната кухничка. — Той имаше само един истински приятел. Анди Кар. Убеден комунист, такъв беше Анди. Казвам ти, през 1984 бяха останали много малко поддръжници на червеното знаме, но Анди беше един от тях. Работеше в профсъюзите още преди стачката. Двамата с баща ти бяха първи приятели още от ученическите години.
— Е, и къде мога да намеря Анди Кар? — Миша седна срещу майка си, забравила за миг намерението да си върви.
Лицето на майка й се изкриви в иронична гримаса.
— Горкият човечец. Ако успееш да откриеш Анди, си наистина голям детектив — тя се приведе напред и потупа Миша по ръката. — Той е още една от жертвите на баща ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Анди обожаваше баща ти. Гледаше го така, сякаш от устата му се ронеха бисери. Горкият Анди. Стачката го подложи на голям стрес. Вярваше в стачката, в борбата, но му се късаше сърцето, като виждаше пред какви трудности са изправени хората му. Беше на ръба на нервна криза и хората от местния стачен комитет го накараха да си вземе отпуск по болест малко преди баща ти да си вдигне чуковете. После никой така и не го видя. Беше отишъл да живее в някаква пустош на майната си, така че никой не забеляза нещо необичайно. — Жената въздъхна тежко, уморено. — Прати картичка на баща ти от някакво място на север. Но разбира се, баща ти междувременно беше станал стачкоизменник и така и не я получи. По-късно, когато Анди се върна, оставил бележка на сестра си, в която пишело, че не издържа повече. Самоуби се, горкият.
— Какво общо има това с баща ми? — попита Миша.
— Винаги съм мислела, че измяната на баща ти за него се е оказала сламката, пречупила гръбнака на камилата — лицето на Джени изразяваше смесица от лицемерна набожност и самодоволство. — Това е накарало Анди да превърти.
— Не можеш да твърдиш такова нещо — Миша се отдръпна възмутено назад.
— Не съм единствената тук, която е на това мнение. Ако баща ти е споделил нещо с някого, този някой е бил Анди. А това бреме би дошло в повече на крехката му душевност. Отнел е живота си със съзнанието, че единственият му истински приятел е предал всичко, в което са вярвали. — След това мелодраматично заключение Джени се изправи и свали морковите от лавицата. Беше ясно, че слага точка на обсъждането на Мик Прентис.
Сряда; 27 юни 2007
Гленротес
Карен погледна крадешком часовника си. Каквито и положителни качества да притежаваше Миша Прентис, лаконичността не беше едно от тях.
— Така че с Анди Кар се е стигнало до мъртва точка в буквалния и преносен смисъл?
— Майка ми е на това мнение. Но доколкото разбирам, така и не са открили тялото му. Може пък да не се е самоубил — отвърна Миша.
— Невинаги ги намират — каза Карен. — Понякога морето ги задържа за себе си — или пък пустошта. В тази страна все още има много големи пусти пространства.
По лицето на Миша се изписа примирение. Карен си каза, че явно е привикнала да вярва на това, което й казват. И майка й несъмнено го знаеше. Може би нещата не бяха толкова ясни и категорични, колкото ги бе представила Джени Прентис на дъщеря си.
— Така е — каза Миша. — А майка ми каза, че е оставил някаква бележка. Дали полицията я съхранява все още?
Карен поклати глава.
— Съмнявам се. Ако някога е била при нас, сигурно са я върнали на близките му.
— Дали е имало следствие? Нали бележката би била необходима за него?
— Имате предвид разследване на инцидент с фатален изход — каза Карен. — Не и ако трупът не е бил открит. Ако има досие, то ще се води към случаите на безследно изчезнали лица.
— Но той не е изчезнал. Сестра му го е обявила за мъртъв. Баща им и майка им загинали в катастрофата с ферибота край Зеебрюге2, но доколкото знам, баща им докрай отказвал да повярва, че Анди е мъртъв, затова и не бил променил завещанието си, за да остави къщата на сестра му. Наложило се да заведе дело, за да бъде обявен Анди за мъртъв и тя да може да наследи родителите си. Така каза най-малкото майка ми.
По лицето на Миша не се забелязваше и сянка от съмнение.
Карен записа в бележника „Сестрата на Анди Кар“ и постави звездичка след думите.
— Следователно, ако Анди се е самоубил, се връщаме към стачкоизменничеството като единствено логично обяснение за изчезването на баща ви. Правили ли сте опит да се свържете с хората, с които се предполага, че е заминал?
2
На 6 март 1987 г., на излизане от белгийското пристанище Зеебрюге, се преобръща на ляв борд фериботът „Herald of Free Enterprise“; загиват 193-ма души. Катастрофата става само на три мили от вътрешните кейове на пристанището, на дълбочина 10 метра. — Б.пр.