Първите седем

През есента на 2000 г. управителният съвет на БАК взе решение за организацията на експедицията „Хидън пик“[2] 2001 г. С напредване на времето обаче експедицията се пренасочи към съседния Броуд пик (8047 м), а крайната цел на проекта беше формулирана като „К2-2002“. През пролетта на 2001 г. нямаше много време за тежки процедури по съставянето на национален отбор по алпинизъм, така че потенциалните участници в експедицията бяха селектирани само на базата на алпийските им биографии. Ключово условие, поради което селекцията намаля по естествен път, беше задължителната лична вноска от 1500 лева в експедиционния бюджет. За ръководител беше определен Николай Петков, но дейно участие в организацията и осигуряването на спонсори взе и Динко Томов от Сливен. Поради недостиг на средства беше решено, че цялата храна и екипировка за експедицията ще пътува с камион от София до Исламабад. По-заможните експедиционери си купиха билети за самолет, а по-клетите участници се подготвихме за дългия 6500 км път до Пакистан.

По суша до Исламабад. Отговорната задача да бъдат шофьори на кервана блестящо изпълниха братята от Сливен Пенко Райков и Димитър Райков (Бомбата). Навигатори бяхме аз, Дойчин Боянов и Станимир Желязков.

Целият багаж се състоеше от около 80 броя 25-килограмови пакети, опаковани в яркожълти найлонови пликове. Пренасяхме храни, експедиционна екипировка, лични денкове, раници, 100 литра княжевска минерална вода и три стека бира в кенчета. Общо над 2.5 тона. Бай Горчо, склададжията на БТС{2}, ни подари надуваеми дюшеци, които положихме върху багажа. Валя Цолова (тогава секретар в БАК) ни връчи куп документи: списъци, застраховки, митнически декларации, официални писма и т.н. Залепихме голяма лепенка на спойлера, гласяща: „Национална експедиция „Броуд пик 2001“, и камиончето изглеждаше готово за път. Заминахме на 6.06.2001 г.