Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Надявахме се още същия ден да стигнем Исламабад. Късно следобед обаче попаднахме на поредното препятствие няколкокилометрово задръстване. По-рано в тясно дефиле огромен камион се бил преобърнал напреки на пътя. С много нахалство и доста заобиколки се провряхме между чакащите камиони и излязохме на челни позиции. Трактор и хора с лопати разширяваха прохода. По тъмно ни пуснаха и бързо подкарахме камиона по безлюдния път. В полунощ влязохме в столицата пълен контраст на това, което бяхме видели досега в Пакистан. Огромни осветени булеварди, табели на всяко кръстовище, навсякъде полиция. Лесно намерихме дипломатическия квартал и в 1:30 ч. бяхме любезно посрещнати в българското посолство. Настаниха ни в голям апартамент с климатици и баня. Всички бяхме нетърпеливи да измием следите от осемдневното пътуване през пясъчни бури. Бяхме изминали 6400 км 300 км в България, 1750 км в Турция, 2483 км в Иран и 1869 км в Пакистан. Общата стойност на горивото, глобите, подкупите и разните дребни разходи от София до Исламабад без визите, беше 423 долара.
След кратък престой за почивка, уреждане на документи, брифинг в Министерството на туризма, покупка на липсващи храни и събиране на всички експедипионери в Исламабад на 19.06. се натоварихме на един голям автобус. Съставът на експедицията ни бе от 15 алпинисти плюс трима трекери Ивайло Пенчев, Дарина от Варна и Антон от София. Епичното пътуване по Каракорум хайуей от Исламабад до Скарду, единия от двата главни града в провинция Гилгит-Балтистан, изминахме за 26 часа нонстоп пътуване.
Каракорум Хайуей - осмото чудо на света. И най-смелите ви представи за пътешествие ще се променят завинаги, ако попаднете в суровата действителност на осмото световно чудо. Хиляди завои, десетки тунели, полутунели, безброй висящи мостове, зловещи канари и огромни земни кратери служат като естествен декор на това неповторимо пътуване в дебрите на азиатските планини.
Въпреки че пътят се води „хайуей“, ширината на платното му е не повече от седем метра и според европейските стандарти би трябвало да се отнесе към второстепенните артерии. „Каракорум хайуей“ обаче не само не е второстепенен, ами е единствената пътна връзка между азиатските империи Китай и Пакистан.
расето не е избрано от съвременните инженери. Хилядолетия наред Пътят на коприната е свързвал Кашгар с Пакистан, следвайки най-логичния и проходим маршрут през най-високите планини на планетата. Прекосявайки го, може да видите снежни гиганти като Нанга Парбат (8125 м), Ракапоши (7788 м), Диран (7266 м) и десетки други знайни и незнайни върхове. Недалеч от сливането на реките Индус и Гилгит се намира т. нар. Тройна точка - допирното място, където се „докосват“ трите най-високи световни планини: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите.
Строителството на съвременния път започва през 1959 г. Двете правителства си стискат ръцете и започват градежа с голям ентусиазъм. Строи се почти без машини. Непрекъснати взривове и ръчен труд на над 30 000 работници, войници и офицери от инженерните батальони на армията. Асфалтът се смесва и бърка на място. Застила се ръчно, тъпче се с миниваляци. Единствените машини са камионите, които докарват желязо, чакъл и други материали. Срутванията на гигантски маси скали и лавини от кал са ежедневие. В кошмарните условия за труд и поради строителни инциденти загиват стотици строители. Имената им са изписани с дребен шрифт на десетките паметници, които са построени на много места покрай „магистралата". Според една от статистиките всеки километър построен път е коствал човешки живот.