Черният списък

— Напълно правдоподобно — обади се Мазаев. — Щеше да е много по-странно, ако Юрцев не се бе погрижил за това и бе оставил хората в гората съвсем сами, без телефон и кола. Слава, ти абсолютно сигурен ли си?…

Той не довърши, но разбрах, че и него го гризат същите съмнения, които тормозят и мен.

— Вкарайте го в къщата да пиете чай — предложи Яковчик, който до този момент бе мълчал. — А аз ще прегледам колата. Може да има оръжие.

— Е, и какво, дори да има?

— Ами Костя няма разрешение, знам със сигурност. Наскоро беше дошъл в управата да пита какви документи се изискват за оформяне на разрешение. Ако намеря оръжие, ще имаме за какво да си говорим, а инак не можем да го разприказваме — той е в правото си.

— Добре, да опитаме — кимнах. — Може и да излезе нещо. Повикай го, а аз ще включа чайника.

Върнах се в къщата и влязох в кухнята. Тук миризмата на парфюм бе още по-силна. На масата имаше електрически котлон с две плочи и на него — чайник. Беше още горещ, явно нашата нетрезва компания вече бе пила чай, може би кафе. В ъгъла бяха изправени две газови буталки, но газова печка не виждах, макар че явно по-рано е била там — между бутилките и масата имаше празно пространство, по размери тъкмо колкото за печка.

Долях вода в чайника, включих котлона и взех да търся чаши и чай. Погледнах през прозореца и видях, че четиримата още стоят край колата и Костя Заваруев нещо разпалено обяснява на Паша Яковчик, а Серьожа и Юрий уж разсеяно разглеждат малините на близкия храст.

— Ей! Какво става? Идвате ли? — извиках от стълбището.

— Мен не ме чакайте — отвърна високо Заваруев. — Трябва да оправя колата. Днес съм в компенсация, взех я вкъщи да я постегна, да смажа това-онова, изобщо профилактика — и ей го, наложи се да тръгна спешно. Нося си всички инструменти.

— Я стига, Костя! — небрежно махна с ръка Яковчик. — Имаш цял вагон време, чак до утре по обяд. Ние ще вземем Игор с нас, а та ще пазиш тук останалите. Хайде, хайде, не разваляй компанията.

Но шофьорът изобщо не поддаваше и това никак не ми хареса. Страхуваше се да остави колата без надзор ли? Досетил се е, че искаме да я претърсим? Защото той прекрасно разбираше, че не може за едно влизане в къщата да заключи колата и да си вземе ключовете. От кого да я заключва в затънтената гора? Това веднага ще ни усъмни. Изглежда, все пак съм бил прав — оръжието на престъплението се намира в колата и трябва да го намерим.

— Абе не искам чай — продължи да се опъва Заваруев, — вече пих с тях преди един час. Така де, момчета, оставете ме да си гледам работата.