Черният списък

— Милицията отдавна знае за тях, още от миналата година, откак започнаха своята агитация. Искаха да им вдигнат мерника, но умни хора им подсказаха, че не бива да закачат пенсионерите, по-добре е да ги използват тихомълком. Най-активните са трима, предвожда ги един бивш ракетчик, казва се Усанов.

— Ами Соколник? — попитах аз.

— Соколник е дребна риба, помощник. Усанов дава тон на всичко. Мрази всички, светът му е черен. И момчетата приучва. Инак клубът си е хубав, само тези тримата водят там основните кръжоци, учат ги как да действат с оръжие и взривни вещества… и все в тоя дух. С една дума — поканиха ги на среща и им наприказваха, че, нали, компартията е жива и действа нелегално, скоро ще се легализира и ще върне обратно съветския строй. А засега има секретна директива да се борим с аморалното поведение и разврата, изобщо с бизнеса. Те повярваха. Способни са да повярват на какво ли не, съвсем са изкуфели. Отначало изпращаха момчетата да изпълняват дребни задачи, а после хлапаците почувстваха вкуса на кръвта и стана трудно да ги удържат. Но кой би заподозрял деца? Хем и старците са опитни, не допускаха всекиго в своите кръжоци, първо ги проверяваха, наблюдаваха ги, подбираха най-тъпите и агресивните. Олег им подхвърляше по нещо — парици, техника, уж за кръжоците, за клуба. Съвсем ги опитоми. После преди фестивала Усанов казал на Олег, че иска да си разчисти сметките заради подигравките с армията. Олег отначало го разубеждаваше, после се разбраха всеки да извлече своята полза. На Олег му трябваше хотелът, дето го строяха турците. И той си бе правил сметки да строи на това място хотел и после да получава доходи, но се оказа, че кметът вече е сключил договор с турците. Усанов обеща да спре строителството и до края на лятото да проведе още няколко акции за Олег, той пък, на свой ред, му каза, че ще му помогне за кинаджиите. И така се разбраха де…

— За кого прави Юрцев всичко това? Кой ще е новият кмет?

Заваруев не отговори. Дишаше тежко, езикът му се преплиташе, устните и ноктите на ръцете му посиняваха.

— Добре, това не е важно… Защо откраднахте компютъра? Искахте да си заминем ли?

— И за това… Искахме да видим какво е написала. Научихме, че е вземала материали за пожара. В материалите няма нищо, сто пъти сме проверявали, но някой подхвърли, че тая била много печена, Образцова де. Че можело да забележи нещо, дето другите са го пропуснали…

— Кой я отрови?

— Хазяинът.

— Кой хазяин? На града ли? Така ли вече наричате Олег?

— Не, твоят — Вишняков. Григорий Филипович. Той е втората фигура след Усанов в тая шайка слабоумни старци…

Повече не можах да чуя. Главата ми се размъти, изгубил съм съзнание и съм паднал от табуретката на пода. Оборавих се от удара и едва вдигнах глава. Пред очите ми играеха разноцветни кръгове, погледът ми все не можеше да се фокусира върху Заваруев. Той явно се чувстваше по-добре от мен, защото беше по-млад и по-як, но аз имах едно преимущество — обема си. Бях по-висок и по-едър. Затова бях сигурен, че макар и да ми е лошо, ще издържа по-дълго. Просто бях много уморен…