Без свидетели [bg]

45

– Доктор Харди?

– На телефона.

– Обажда се Дъглас Маккензи. Аз съм един от адвокатите…

– Знам кой сте.

– Чудех се дали ще е удобно да намина. Искам да поговорим.

– Разбира се.

Миранда Едингтън ми беше казала, че не е убила баща си. Аз ѝ повярвах. Повярвах ѝ още когато го изрече за пръв път в болничната си стая и продължавах да го правя. Не знаех защо – при положение, че тя отрече Рита да се е обаждала по телефона, за което свидетелства Джоана Барнс. Но все пак ѝ вярвах и ми прилошаваше при мисълта, че трябва да допусна за Миранда онова, което Морган беше на път да допусне. Затова вдигнах слушалката и потърсих доктора в болницата „Кемълбек“.

Когато пристигнах в кабинета му, д-р Харди наля кафе в две чаши и предложи:

– Да излезем на двора. Денят е твърде хубав, за да останем вътре.

Седнахме на маса близо до волейболното игрище. Оттам се виждаше планината и синьото небе. Докторът беше облечен със сако от туид и папийонка, с които изглеждаше като университетски професор.

– Добре – рече той. – Какво ви води насам?

– Мога ли да ви задам един въпрос? – попитах.

– Естествено.

– Смятате ли, че Миранда Едингтън е убила баща си?

– Не.

Думите му ме смутиха.

– Защо не? – зачудих се.

– Защото тя ме увери, че не го е застреляла, и аз ѝ вярвам.

– А защо ѝ вярвате?

– Защото съм убеден, че е напълно искрена. Вие защо не ѝ вярвате?

– Не съм казвал подобно нещо.

– Но сте тук днес.

– Майка ѝ настоява, че Миранда го е убила.

– Мислите ли, че е истина?

– Дълбоко се съмнявам.

– Рита е имала основателна причина да излъже.

– Така е – признах.

– Тя не е била много добра майка.

– Знам – отвърнах. – Прочетох медицинското досие на Миранда.

Доктор Харди отпи от кафето и ме изгледа.

– Някой ми каза – продължих, – че майка ѝ е с хомосексуални наклонности.

– За пръв път чувам такова нещо – отговори докторът.