Без свидетели [bg]

– Думите на малката не отричат показанията на жената от Сан Франциско – отбеляза Франк Менендес.

– Така е. Доктор Харди предположи, че Миранда потиска случилото се или пък е била твърде уплашена, за да забележи, че Рита се е обадила по телефона.

– И ти му вярваш, нали?

Последното не беше въпрос, а по-скоро предизвикателство. Той го отправи към мен със същия тон, който бе използвал, когато попита Дан Морган дали наистина вярва, че детето е убило баща си. Обезсърчих се при мисълта, че той също подозира Миранда в лъжа.

– Не знам – отвърнах. – Не разбирам нищо от психиатрия.

– Аз не му вярвам – рече Франк Менендес. – Не ми се струва вероятно момичето да е пропуснало или забравило такъв телефонен разговор при положение, че си спомня всичко останало.

Нещо в мен поддаде.

– Може би ме е излъгала – казах.

– Но не го вярваш наистина, нали?

– Не – признах.

– И това е причината за посещението ти. Жената, която си намерил в Сан Франциско, е работила като архитект в „Талийсен“, нали?

– Да.

– Проверихте ли дали е истина?

– Не – погледнах го аз. – Не го направихме.

– Проучихте ли изобщо коя е тя?

– Не. Но вероятно е трябвало.

– Е, предполагам, че не сте искали, защото и бездруго е съществувала опасност да загубите делото.

– Всичко стана толкова бързо.

– Да – каза той и огледа стаята, като спря погледа си върху телефонния указател.

– Би ли взел справочника?

Направих го.

– Потърси номера на Уесли Питърс.

Прелистих страниците.

– Ще го избереш ли вместо мен? – Изпълних молбата и закрепих слушалката на рамото му така, че да може да я задържи. После седнах. – Уесли? Обажда се Франк Менендес. Как си?… По дяволите, добре съм… Не, не, чувствам се страхотно. Медикаментите правят истински чудеса в наши дни. – Той положи усилия, за да вдигне чашата си в наздравица, и ми намигна. – Слушай, Уесли, искам да те попитам дали в „Талийсен“ някога е имало жена на име Джоана Барнс… Да, точно така, тя се яви като свидетелка по делото.

Франк Менендес се заслуша в събеседника си, като от време на време казваше „Да“, „Разбирам“ или „Интересно“. Веднъж попита: „Знаеш ли защо е бързала да замине?“, а после: „Наистина?“

Като приключи разговора, аз скочих и поех слушалката. След това седнах и зачаках.

– Говори се, че вашата мис Барнс е била изгонена от града от ревнивия си съпруг – заяви той.

Отне ми няколко секунди да осмисля думите.

– О, боже! – възкликнах.

– Ще повториш ли какво е казала Полин Адеър за Рита Едингтън? – попита Франк Менендес.