Без свидетели [bg]

Занесох документите в конферентната зала и оставих доктора да се запознае с тях. Предположих, че ще му отнеме поне половин ден, тъй като на мен самия ми бяха нужни три дни, за да ги прочета. После отидох в стаята за почивка и си сипах кафе. Именно там ме хвана Том Галахър.

– Седни. Искам да поговорим – каза той.

Седнах и след като отпи дълго и звучно от кафето си, Галахър продължи:

– Как е Дан според теб?

– Добре – отвърнах. – Предполагам.

Той ме погледна недоверчиво.

– Е, какво има?

– Как какво? – попитах.

– Защо говориш глупости от сорта „предполагам“?

– Не знам – отвърнах. – Просто ми изглежда потиснат. И делото не му харесва. Поне аз мисля така.

– Ан Хейстингс каза ли ти нещо за появата на Катрин онази вечер?

– Не, не ми е споменавала нищо.

Той сложи чашата на масата.

– По дяволите, Дъг, какво знаеш?

– Нищо не знам. Не ми е казала нищо. Беше разстроена. Помоли ме да я заведа на кино, след като си тръгнахме, и после не продума повече. Изгледахме мълчаливо целия филм. Тя не каза много и докато я изпращах до колата. Оттогава не съм я виждал.

– Е, определено се е разстроила. Не мислиш ли? – Седях безмълвно. – Сигурно направо се е ужасила – добави той. – Ти знаеш ли, че Катрин е поискала развод?

Чух, че Морган си е взел адвокат. Но какво значение има? – Галахър ме погледна остро. – Нали той се изнесе отдавна от къщата.

– Някога развеждал ли си се? – попита Галахър.

Гидиън Епстийн пъхна главата си през вратата.

– Готов съм да поговорим, Маккензи.

– Всичко ли прочетохте?

– Да.

– Трудно ми е да повярвам – казах, докато вървяхме към кабинета на Морган.

– В историята на заболяването често присъства депресията – съобщи ни психиатърът. – Бих могъл да свидетелствам, че самоубийството е твърде реална възможност. Така ще имате доказателство, че тя е опасна за самата себе си.

Морган кимна.

– Добре, че прокурорът не е прочел досието ѝ – продължи Епстийн. – Спокойно можеше да доразвие теорията си за депресията, която се опита да ни представи последния път. Въпреки това не ми се вярва, че едно дванайсетгодишно момиче е изпаднало в кататония, без да е имало нужда от потискане на насилието в себе си. Мога да свидетелствам и за това, Дан. Ето ти риск за самата нея и околните. – Той спря за миг, оставяйки Морган да осмисли казаното. После запали друга пура и изпусна колелце от дим.

– Искаш ли да я видиш днес следобед? – попита Морган.

Докторът погледна часовника си.

– Съжалявам, Дан. По обяд летя за Сан Диего. Трябва да се явя във федералния съд в два. – Той извади от вътрешния джоб на сакото си бележник с кожена подвързия. – Кога е изслушването? – попита той.

– Следващия четвъртък в два часа.

– Ще успея – каза Епстийн, след като разгледа графика си. – Мога да взема ранния полет, за да поговоря с детето, преди да отидем в съда.