Без свидетели [bg]

– Какво се случи в къщата, Миранда?

– Мама каза, че ще направи кафе, и отиде до кухнята. После се върна.

– Какво стана тогава?

– Започнаха да си говорят.

– Помниш ли думите им?

– Мама се опита да му каже, че заминаваме на почивка.

– И?

– Татко извика нещо на много висок глас и тя замълча.

– А после какво се случи?

– Той го повтори. Тогава мама бръкна в чантата си, извади револвера и го застреля.

Не отмествах очи от нея.

– После дойде Хуан – продължи тя. – И ни заведоха в затвора. Там станах такава, каквато ме видя онази нощ.

– Спомняш ли си какво ѝ каза той?

– Не го разбрах.

– Но помниш думите му?

– Мисля, че да.

– Какво каза, Миранда?

– Попита я: „Рита, да не си проклета лесбийка?“ Мама се обърна. Не съм сигурна, че го беше разбрала. Тя извика: „Какво?“ А той изрече забранената думичка. Нали се сещаш? – Потвърдих. – Думичката с „ш“? – Кимнах. – Той каза: „Да не си някоя ш… лесбийка?“ Тогава тя извади револвера и го застреля.

Двата коня вдигаха прах покрай големите дървета, а аз се загледах в пасищата.

– Дъг?

Извърнах глава.

– Какво е лесбийка?

Престорих се на изненадан и отвърнах:

– Трябва да проверя.

Като че ли отговорът ми задоволи любопитството ѝ. Тя държеше юздите, сякаш нищо не се бе случило. Изглеждаше щастлива и безгрижна.

Бел я подуши, а Миранда сплете ръце около врата ѝ и я притисна до себе си.

– Виждал ли си някога нещо по-красиво? – попита тя.

– Миранда, майка ти обаждала ли се е по телефона онази сутрин?

Тя ме погледна учудено и отговори:

– Не, не се е обаждала. Защо?

– Сигурна ли си?

Тя се замисли за миг и каза:

– Сигурна съм. – Повторих въпроса, а тя потвърди: – Напълно. Щях да видя, ако беше вдигнала слушалката.