Без свидетели [bg]

– Най-вероятно Рита няма да свидетелства срещу нея – заявих. – Заминала е за Калифорния. Може би ще остане там, за да не могат да ѝ изпратят призовка.

Ето. Изрекох на глас мислите, които бях таил в себе си от самото начало. Те прозвучаха доста безобидно. Но аз знаех какво се крие под повърхността, знаех какво означават наистина. Рита, жената, която Морган бе спасил с цената на неимоверни усилия, жената, на която той вярваше безрезервно и чиято невинност бе доказал (Морган го направи, а не аз, независимо какво пишеше по вестниците), се бе превърнала в наш враг. Само тя беше в състояние да осъди клиентката ни. Сега тя беше врагът точно както Миранда в началото, когато побързахме да получим присъдата на Рита, преди момичето да се събуди и да каже онова, от което се опасявахме, думите, които изричаше сега. И докато Дан Морган, Гидиън Епстийн и аз седяхме в кабинета на Морган онази сутрин, единствената ни надежда беше Рита Едингтън просто да потъне вдън земя. В момента, в който предположих, че тя може и да не се върне, ми се прииска Морган да реагира и да каже, че има шанс детето да остане невредимо и съществува възможността да спечелим. Но за пореден път той отказа.

– Искаш да хвърлиш заровете ли, Дъг? – попита той. – Искаш да рискуваш да я изправят пред съд за възрастни само заради надеждата, че обвинението няма да призове основната си свидетелка? Искаш да я хвърлят в женския затвор?

– Наистина ли смяташ, че биха ѝ причинили подобно нещо?

– По дяволите, нима не беше с мен във Флорънс? Не видя ли какво направиха с мъжа? Не биха се спрели пред нищо. Има съдии, които са готови да я изпратят в същата газова камера, а после да отидат на църква и да се хвалят с това. Би ли поел такъв риск?

Не му отговорих. Загледах се през прозореца към планината Кемълбек. Измина доста време, преди да забележа, че Морган и Гидиън Епстийн са си отишли.