В черно като полунощ [bg]

— Чувам, че момчетата се върнаха от ергенското си парти — обади се Леля, — ама ми се чини, че са забравили къде са оставили младоженеца. Не че мисля, че ще отиде някъде, де. Те надлежно са се погрижили да му свалят панталоните и да го вържат за нещо. — Тя се прокашля. — Това по принцип е обичайната процедура. Стриктно казано, кумът се предполага да помни мястото, но като са го намерили, не е могъл да си спомни собственото си име.

Часовникът в залата удари полунощ. Никога не звънеше навреме. Всеки удар обаче сякаш удряше по гръбнака на Тифани.

И ето че към нея с маршова стъпка се приближи Престън. На Тифани ѝ се стори, че от доста време накъдето и да погледнеше, все виждаше Престън — спретнат, чистичък и някак… пълен с надежда.

— Слушай, Престън — каза тя, — нямам време за обяснения и не съм сигурна, че ще ми повярваш… не, сигурно би повярвал, ако ти ги кажа. Трябва да ида навън да убия онова чудовище, преди то да убие мен.

— Тогава ще те защитавам — отвърна Престън. — И без това главнокомандващият ми е навън в кочината с една свиня, която му души неназоваемото! А аз представлявам временната власт тук!

— Ти ли? — възкликна Тифани.

Престън изпъчи гърди, макар че те не отидоха много напред.

— Всъщност именно аз: момчетата ме обявиха за офицер на Стражата, та да могат да си пийнат, и сержантът в момента е в кухнята и повръща в мивката. Мислеше си, че може да надпие госпожа Ог! — Той отдаде чест. — Ще дойда с теб, госпожице, и не можеш да ме спреш. Без да се обиждаш, разбира се. При все това по силата на правомощията, дадени ми от сержанта между повръщанията му в мивката, бих искал да реквизирам теб и метлата ти за акцията по издирването на барона, ако нямаш нищо против?

Това беше ужасен въпрос към вещица. От друга страна идваше от Престън.

— Добре тогава — кимна тя, — но гледай да не я надереш. И първо трябва да направя едно нещо. Извини ме, ако обичаш. — Тя отиде до отворената врата на залата и като се опря на студената каменна стена, заяви: — Знам, че тук има фигъли, които ме чуват.

— Епа да — потвърди глас досами ухото ѝ.

— Така. Не искам да ми помагате тази вечер. Това е вещерска работа, ясно?

— Тъй на, видехме големата хайка от вещуря. Страшно вещерско парти че падне.

— Аз трябва да… — започна Тифани и я осени идея. — Трябва да се сборя с човека без очи. А те са дошли да видят колко ме бива в схватката. Затова не бива да мамя, като прибягвам до фигъли. Това е важно вещерско правило. Аз, разбира се, зачитам факта, че измамата е почетна фигълска традиция, но вещурята не мамят — продължи тя, наясно, че това е огромна лъжа. — Ако ми помогнете, те ще разберат и ще стана за присмех на всички вещуря.