Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 165
Перейти на страницу:

Става дванайсет. Млад мъж с готини слънчеви очила и ватирано яке (няколко етикета от ски лифтове висят от ципа му) забавя ход, сякаш възнамерява да я заговори, но продължава по пътя си. Холи изпитва облекчение. Не я бива много да се отървава от досадници, тъй като не ѝ се е налагало да се научи как.

В дванайсет и пет започва да си мисли, че Ондовски няма да дойде. Тогава, в дванайсет и седем, мъж казва зад гърба ѝ с топлия, дружелюбен тон на телевизионен водещ:

— Здравей, Холи.

Тя подскача и за малко да разлее кафето. Младият мъж със слънчевите очила е. В първия момент тя си мисли, че все пак има и трети шаблон, но когато мъжът сваля очилата, вижда, че е Ондовски. Лицето му е малко по-ъгловато, бръчките около устата са изчезнали, а очите му са по-сближени (това не би изглеждало добре по телевизията), но е той. И изобщо не е млад. Не вижда бръчки по кожата му, но ги усеща и си мисли, че сигурно са много. Маскировката е добра, но толкова отблизо изглежда все едно си е слагал ботокс или си е правил пластична операция.

„Защото знам — мисли си тя. — Знам какво представлява“.

— Реших, че е най-добре да изглеждам малко по-различно — казва той. — Когато съм Чет, често ме разпознават. Телевизионните журналисти не са известни чак колкото Том Круз, но… — Довършва мисълта си със скромно свиване на рамене.

Сега, след като е свалил слънчевите очила, Холи забелязва още нещо: очите му изглеждат леко размазани, все едно са под вода… или изобщо ги няма. Това не важи ли и за устата му? Напомня ѝ на начина, по който изглежда изображението на 3D филмите, когато си свалиш очилата.

— Забелязваш, нали? — Тонът му все още е топъл и дружелюбен. Върви добре с усмивчицата, която образува трапчинки в ъглите на устата му. — Повечето хора не го забелязват. Заради прехода е. Ще изчезне след пет, най-много десет минути. Наложи се да дойда директно от студиото. Създаде ми известни затруднения, Холи.

Тя осъзнава, че долавя кратката пауза, когато той докосва небцето си с език, за да не фъфли.

— Това ме подсеща за една стара кънтри песен на Травис Трит. — Говори достатъчно спокойно, но не може да свали очи от неговите, където склерата прелива в ириса, а ирисът прелива в зеницата. Приличат на държави с нестабилни граници. — Казва се: „Ето ти монета, обади се на някой, ако го е грижа“.

Той се усмихва, устните му като че ли се разтягат прекалено широко и тогава — щрак! Миниатюрните трептения в очите му остават, но устата му отново е стабилна. Той поглежда от лявата ѝ страна, където стар господин с анорак и каскет чете списание.

— Това ли е приятелят ти? Или онази жена там, която разглежда витрината на „Форевър 21“ от подозрително дълго време?

— Може и двамата да са ми приятели — отвръща Холи. Сега, след като вече са се срещнали, се чувства добре. Тоест почти — очите му ѝ действат смущаващо и я объркват. Ако ги гледа прекалено дълго, ще я заболи глава, но ако извърне поглед, той ще го приеме за знак на слабост. И ще е прав.

— Ти познаваш мен, но аз знам само малкото ти име. Как е фамилията ти?

— Гибни. Холи Гибни.

— Какво искаш, Холи Гибни?

— Триста хиляди долара.

— Изнудване. — Ондовски поклаща леко глава, сякаш е разочарован от нея. — Знаеш ли какво е изнудване, Холи?

Тя си спомня една от старите максими на покойния Бил Ходжис (той е имал много максими): Не отговаряш на въпросите на заподозрения — той отговаря на твоите въпроси. Затова просто седи и чака с ръце, сключени до нежеланото парче пица.

— Изнудването е като наем — продължава той. — Не е дори наем, който се приспада от цената на покупката, схема, добре известна на Чет на Пост. Да речем, че имам триста хиляди долара, макар да ги нямам — има голяма разлика между парите, които изкарват телевизионните журналисти и телевизионните актьори. Но да речем, че имам толкова пари.

— Да речем, че живееш от много, много дълго време — казва Холи — и през цялото време си заделяш по малко пари. Да речем, че така подсигуряваш финансово… — Какво точно? — Начина си на живот. И миналото си. Фалшивите лични документи и така нататък.

Той се усмихва. Усмивката му е чаровна.

— Добре, Холи, да речем, че е така. Основният проблем за мен си остава: изнудването е като наем. След като получиш тристате хиляди долара, ще се върнеш при мен с манипулирани снимки и спектрограми и отново ще заплашиш да ме разкриеш.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)