Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
С пребледняло, напрегнато лице Афродита загледа как синът й се гърчи в агония. Тя протегна ръка към него, ала после рязко я отдръпна и като сви пръсти в юмрук, я отпусна до тялото си. Едва тогава погледна към Грейс.
— Наистина го обичам — тихичко каза тя.
— Аз също — отвърна Грейс.
Афродита сведе очи към пода, ала не можа да скрие вътрешната си борба от Грейс.
— Ако го освободя, ти ще ми го отнемеш завинаги. Ако не го освободя, и двете ще го изгубим. — Афродита впи поглед в нея. — Много мислих за онова, което каза, и смятам, че си права. Аз го направих силен и не трябваше да го наказвам за това. Единственото, което исках, бе да ме нарече „майко“. — Тя погледна към Джулиън. — Исках само да ме обичаш, Джулиън. Поне мъничко.
Грейс преглътна мъчително при вида на болката, изписала се по лицето на Афродита, когато тя докосна ръката на сина си. Джулиън изсъска, сякаш допирът й го бе изгорил. Афродита отдръпна пръсти.
— Грейс, обещай ми, че ще се грижиш добре за него.
— Стига той да ми позволи, ще го сторя. Обещавам.
Афродита кимна и положи длан върху челото на Джулиън. Той отметна глава назад така рязко, сякаш го бе поразил гръм. Афродита се приведе и съвсем лекичко го целуна по устните. В миг тялото му се отпусна безчувствено. Оковите се отвориха, ала Джулиън не помръдваше. Грейс с ужас забеляза, че не диша. Със свито сърце, тя протегна трепереща ръка към него. В този миг той си пое дъх, рязко и дълбоко.
Афродита посегна към своя син, който дори не знаеше, че тя е там, и в очите й Грейс прочете същия копнеж, който се появяваше в очите на Джулиън, когато си мислеше, че Грейс не го гледа. Как бе възможно двама души да се нуждаят така отчаяно един от друг и въпреки това да не знаят как да се докоснат.
Афродита изчезна в мига, в който Джулиън отвори очи. Грейс застана до него. Той трепереше толкова силно, че зъбите му тракаха. Треската си бе отишла и сега кожата му бе леденостудена. Грейс вдигна одеялата от пода и го зави.
— Какво стана? — попита той немощно.
— Майка ти те освободи.
Джулиън се взря изумено в нея.
— Майка ми? Била е тук?
Грейс кимна.
— Безпокоеше се за теб.
Джулиън не можеше да повярва на ушите си. Възможно ли бе? Защо й бе да му помага сега, след като толкова дълго му бе обръщала гръб, оставяйки го да страда съвсем сам? В това нямаше никакъв смисъл. Сбърчил чело, той понечи да стане от леглото.
— Не си го и помисляй! — скара му се Грейс. — Тъкмо си те върнах и…
— Наистина трябва да отида до тоалетната — прекъсна я той.
— О! — каза тя и му помогна да стане.
Беше толкова слаб, че се нуждаеше от помощта й, за да прекоси коридора. Затворил очи, Джулиън вдъхваше сладкото й ухание. Боейки се да не я нарани, той се стараеше да не отпуска цялата си тежест върху раменете й.
Как само сгряваше сърцето му начинът, по който тя му помагаше, допирът на ръката й, обвита около кръста му, докато го водеше по коридора. Неговата Грейс. Как щеше да се откаже от нея?
След като той се облекчи, Грейс напълни ваната с топла вода и му помогна да влезе вътре. Докато тя го къпеше, той не откъсваше очи от нея. Не можеше да повярва, че през цялото това време бе останала до него. Не си спомняше кой знае колко от последните няколко дни, ала едно нещо не бе забравил — звука на гласа й, който го утешаваше в поглъщащия го мрак. Беше я чул да го вика. И бе готов да се закълне, че от време на време бе усещал ръката й върху челото си да го връща от ръба на лудостта. Нейното докосване бе неговото спасение.
Джулиън затвори очи и се остави на насладата от милувката на ръцете й, докато го къпеше. Надолу по гърдите, по ръцете, по стомаха му. А когато пръстите й неволно се допряха до ерекцията му, той подскочи. Как само я желаеше!
— Целуни ме! — прошепна той.
— Безопасно ли е?
Джулиън се усмихна.
— Ако бях в състояние да се движа, ти вече щеше да си с мен във ваната. Уверявам те, в този момент съм безопасен като малко дете.
Грейс предпазливо облиза устни, докато прокарваше дясната си ръка по неговата. Допирът й бе топъл и нежен и тя се взираше в устата му така, сякаш й идваше да я изяде. Дори само погледът й бе достатъчен, за да пропъди голяма част от студа в тялото му.
Грейс се приведе напред и го целуна страстно. Джулиън простена от близостта й. Искаше още. Нуждаеше се от още. И за свое изумление го получи.
Грейс откъсна устни от неговите само толкова дълго, колкото й бе необходимо, за да свали дрехите си и да застане чисто гола пред него. Бавно и изкусително, тя влезе във ваната и седна на кръста му.