Тропика на Рака
- Автор: Миллер Генри
- Серия: Обелиск #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тропика на Рака». Краткое содержание книги:
Откровен разказ за сексуалността, забраняван в САЩ, Тропик на рака е роман, превърнал се в тест за свободата на словото в американското общество и предизвикал много дебати около законите за порнографията. Книгата е пълно потапяне в човешкото съзнание, състояние на медитация и размисли около терзанията на един млад писател във Франция. Милър описва опита си в общността на парижката бохема в града, в който понякога е бил бездомен, където често страда от глад, мизерия, самота и отчаяние...
Навярно щях да отида сам, но не можех да се реша да тръгна с тия двете. Помолих ги да ме почакат долу, докато се облека, предполагайки, че така ще имам време да измисля някакво извинение и да не отида. Но те отказаха да излязат от стаята. Седяха и ме наблюдаваха как се мия и обличам, сякаш това бе нещо най-обикновено. Докато се обличах, влезе Карл. Накратко му описах положението — на английски език, — а после измислихме извинението, че имам да върша някаква важна работа. Все пак, за да замажем положението, донесохме вино и започнахме да ги забавляваме, като им показвахме книги с мръсни рисунки. Ивет вече бе изгубила всякакво желание да ходи в замъка. Тя и Карл се разбираха отлично. Когато стана време за тръгване, Карл реши да ги придружи до замъка. Смяташе, че ще бъде много забавно да види как Филмор се разхожда в компанията на разни откаченяци. Искаше да види какво представлява лудницата. И така те тръгнаха леко фиркани и в отлично настроение.
Докато Филмор беше в замъка, аз изобщо не отидох да го видя. Не беше необходимо, защото Жинет го посещаваше редовно и ми предаваше всички новини. Надявали се да го излекуват за няколко месеца, ми каза тя. Предполагали, че е алкохолно отравяне — нищо повече. Разбира се, той имаше трипер — но това не беше трудно за лекуване. Според тях Филмор не бил болен от сифилис. Това вече беше нещо. И така, като начало му направили промивка на стомаха. Изцяло изчистили организма му. Известно време бил толкова слаб, че не можел да става от леглото. Бил и потиснат. Казвал, че не желае да се излекува — искал да умре. И тъй настойчиво повтарял тази глупост, че лекарите се разтревожили. Едва ли би било добра препоръка за заведението, ако той се самоубиеше там. Във всеки случай започнали да му прилагат психиатрично лечение. И междувременно му вадели зъби, зъб след зъб, докато не му останал нито един зъб в устата. Смятали, че след това той ще се почувства по-добре. Обаче, колкото и да е удивително, подобрение не настъпило. Филмор се обезверил повече от всякога. И тогава започнала да му капе косата. Накрая бил завладян от параноя — захванал да ги обвинява в най-различни неща, настоявал да му кажат с какво право го задържат, какво е сторил, за да даде основание да го задържат и пр. След един ужасен пристъп на униние изведнъж станал много енергичен и заплашил, че ще взриви замъка, ако не го освободят. И отгоре на всичко, както предполагаше Жинет, вече му било минало желанието да се жени за нея. Казал ѝ открито, че няма намерение да се жени за нея и че ако е достатъчно луда да роди, нека тя да се грижи за издръжката на детето.
Докторите тълкували това като добър признак. Казали, че той се възстановява. Жинет, разбира се, мислеше, че Филмор полудява още повече, но се молеше на Бога да го освободят, за да го заведе в провинцията, където ще бъде тихо и спокойно и където той ще възвърне здравия си разум. Междувременно родителите ѝ бяха дошли в Париж и даже стигнаха дотам, че посетиха бъдещия си зет в замъка. С практичния си усет те навярно бяха преценили, че ще бъде по-добре дъщеря им да има луд съпруг, отколкото да няма никакъв. Бащата смятал, че ще може да намери някаква работа за Филмор във фермата. Казал, че все пак Филмор не е чак толкова лош човек. Когато разбрал от Жинет, че родителите на Филмор са богати, станал даже още по-снизходителен, още по-отзивчив.
Работата се нареждаше много добре. Жинет се върна за известно време в провинцията при родителите си. Ивет идваше редовно в хотела да се вижда с Карл. Смяташе го за главния редактор на вестника. И постепенно започна да ни се доверява. Веднъж, когато си пийна добре и се поотпусна, тя сподели с нас, че Жинет е просто една курва, че Жинет е пиявица, че Жинет никога не е забременявала и че сега също не е бременна. Ние с Карл не подлагахме на съмнение другите обвинения, но що се отнася до бременността, не бяхме много сигурни.
— А как е надула така корема? — попита Карл.
— Сигурно с велосипедна помпа — изсмя се Ивет. — Но ако говорим сериозно, големият корем е от пиенето — добави тя. — Жинет пие като смок. Ще видите, че когато се върне от провинцията, коремът ѝ ще бъде още по-надут. Баща ѝ е пияница. Жинет е пияница. Може и да има трипер, но не е бременна.
— Но защо иска да се омъжи за него? Наистина ли го обича?
— Тя да го обича? Пфу! Жинет няма сърце. Тя търси човек, който да се грижи за нея. Никой французин няма да я вземе — тя има досие в полицията. Но иска да се омъжи за него, защото той е много глупав и няма да я разбере що за стока е. Родителите ѝ вече не я щат — тя ги позори. Но ако успее да се омъжи за богат американец, тогава всичко ще бъде наред... Вие мислите, че тя го обича поне малко? Не я познавате. Когато живееха заедно в хотела, докато той ходеше на работа, Жинет приемаше мъже в стаята. Казваше, че не ѝ давал достатъчно пари за харчене. Бил стиснат. Онази кожа, която носеше — каза му, че е подарък от родителите ѝ, нали? Наивен глупак! Ами че аз съм я виждала да води мъж в хотела, даже още докато Филмор беше там. Заведе един мъж на долния етаж. С очите си видях. И то какъв мъж! Един дърт скитник. Той не можеше да го надърви!