Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Ще се опитам да откъсна парче от самия връх — гласът на пилота потъна в шум, когато подводницата приближи до колоната.
— Внимавайте.
Видеосигналът също започна да се влошава. „Персей“ се движеше все по-бавно и по-бавно. Накрая едната от Титаниевите ръце предпазливо се протегна напред.
— Внимавайте — предупреди Фердинанд. — Не знаем колко чупливо е това нещо.
В отговор се чуха само няколко накъсани думи, едва различими от шума: — … странно… трептения… не чувам… Джон докосна Фердинанд по рамото.
— Сигурно емисиите на кристала заглушават комуникациите. Спомни си докладите от подводницата на спасителния кораб.
Фердинанд кимна, като се питаше загрижено дали нямаше да е по-добре, ако беше изчакал завръщането на Спенглър. Ако с флотската подводница се случеше нещо…
— Първото дълбоководно обрязване — промърмори Джон. Фердинанд пропусна покрай ушите си опита за хумор на приятеля си и затаи дъх.
Щипците доближиха върха. Внезапно от колоните се разнесе гласът на Брентли, отново кристално ясен:
— Мисля, че…
Видеоизображението замръзна. Джон и Фердинанд се спогледаха объркано. Намръщен, Фердинанд почука монитора. За миг му се стори, че подводницата изчезва и се появява отново.
— … успях! — най-неочаквано довърши Брентли в мига, когато видеото продължи.
Подводницата започна да се отдалечава от колоната. Титаниевата и ръка бе вдигната високо нагоре. В щипците й проблясваше парче кристал.
— Успя! — възкликна Фердинанд.
— Майната им на прекъсванията! — радостно изтърси Джон. Присъстващите възкликнаха радостно… и млъкнаха, когато подът изведнъж затрепери.
Настъпи тревожна тишина. Фердинанд затаи дъх. Треперенето се засили и се превърна в яростно друсане. Вратите се разтресоха.
— Земетресение! — извика Джон.
От различни места се разнесоха викове и писъци. Видеовръзката с „Персей“ прекъсна. Екранът на монитора изпращя и се покри с паяжина от пукнатини.
Джон се заклатушка към близкия илюминатор.
— Ако някоя от връзките се скъса…
Фердинанд знаеше опасността. На дълбочина шестстотин метра налягането отвън се равняваше на над седемдесет килограма на квадратен сантиметър. И най-малкият пробив щеше да доведе до моментална имплозия.
Завиха предупредителните сирени. Навсякъде замигаха червени светлини.
— Отстъпете в Ниво 3! Готови за евакуация! — изкрещя заповедта Фердинанд.
Един от морските биолози затича към него и едва не се сблъска с Джон.
— Люковете са се заключили. Не мога да мина на ръчен контрол.
Фердинанд изруга. В случай на опасност системите за безопасност автоматично заключваха и изолираха всяко ниво, но ръчният контрол би трябвало да работи. Изправи се върху гънещия се под в момента, когато главното осветление изгасна. Станцията потъна в червената светлина на аварийните лампи.
— Господи! — възкликна Джон. Продължаваше да притиска лице към илюминатора.
Фердинанд се добра до съседния илюминатор.
— Какво има?
Отне му няколко секунди, преди да асимилира гледката. Близката гора от стълбове се люлееше сякаш под напора на ураганен вятър. В далечината ярки огнени отблясъци маркираха местата на новопоявили се магмени цепнатини. Но не това бе предизвикало възклицанието на Джон.
В посока откъм обелиска океанското дъно се разделяше от назъбена пукнатина. Разшири се пред очите на Фердинанд и ужасният й зигзаг се протегна към „Нептун“.
— Не…
Време за евакуиране нямаше.
Другите учени също се бяха залепили за илюминаторите. Възцари се гробна тишина. Някой зашепна молитва. Фердинанд не можеше да направи нищо, за да предотврати наближаващия край на мечтата на живота си. Съдбата му бе в Божиите ръце. Затвори очи и опря чело в студеното стъкло. Колко души щеше да убие тук? Измъчван от страх и чувство за вина, отначало не забеляза, че люлеенето и тътенът започват да отслабват. Трусовете престанаха.
Фердинанд вдигна глава. Джон се взираше в него с уплашена усмивка.
— Свърши ли?
Фердинанд погледна през илюминатора. Пукнатината бе стигнала на метър от единия стоманен крак на „Нептун“. Последва още един трус, след което всичко се успокои.
— Размина ни се на косъм — обади се Джон. Фердинанд кимна.
Радиото изпращя.
— „Нептун“, тук е „Персей“. Добре ли сте там долу? Фердинанд се затътри към предавателя, щастлив, че Брентли се е измъкнал невредим.
— Всичко е наред, „Персей“. Само ни пораздруса.
— Радвам се да го чуя! Ще съобщя на повърхността.
— Благодаря, „Персей“.