Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Шантел сърдито изпухтя. Знаеше си, че някой ден непременно ще чуе прословутото: „Нали ви казах.“
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Този ден басейнът беше празен. За Шантел това беше най-приятното място в харема. Подобно на другите жени, тя вече прекарваше голяма част от времето си в хамама, където цареше райско спокойствие. Винаги се намираха грижливи ръце, които да съживят чрез умел масаж уморените мускули и да втрият благовонни масла в чисто измитата кожа. Но Шантел се наслаждаваше най-вече на басейна, чиято синя вода болезнено й напомняше океана. Тя плуваше с часове, изпробваше различни стилове, потапяше се под водата, докато се изтощеше. Много малко от дамите в харема умееха да плуват и водата в басейна достигаше едва до раменете. Но тя беше хладна и ободряваща и понякога Шантел имаше чувството, че се гмурка край скалите на Дувър.
Днес ушите й бяха пълни с вода. Тя изскочи от басейна и затръска глава. Когато и това не помогна, наметна набързо робата си, уви косата си с кърпа, наведе глава настрани и задърпа ухото си.
В този миг някъде отвън прозвуча гласът, ясен и гневен:
— Така си и знаех, че къпалнята не е празна. Все се мотаят тук разни… Защо сте още в банята, а не пред огледалото? Да не би Джамил най-после да е повикал друга?
Шантел беше толкова смаяна, че не можа да промълви нито дума. Отпусна се на мраморната пейка, впери поглед в застаналата на входа жена и се опита да подреди лудо блъскащите се в главата й мисли. Но как така тази личност се оказа търсената престъпница? Името на евнуха й беше Орджи, не Али. Какво щеше да спечели тя от смъртта на Джамил? Във всичко това нямаше никакъв смисъл. Но гласът беше същият. Не можеше да го сбърка с никой друг, особено когато жената изфуча:
— Какво зяпате така, англичанко?
— „Зяпам“ една убийца — отговори смело Шантел и се надигна. — Бях сигурна, че е Нура, а се оказахте вие. Защо го направихте?
— Да не сте полудяла? Никого не съм убивала.
— Може би не със собствените си ръце, но разликата не е особено голяма. Плащате на други да вършат мръсната работа.
— Не зная за какво говорите — гласеше надменният отговор.
— Много добре знаете. Чух ви да разговаряте с Али пред парилнята — в деня, когато му заповядахте да убие нещастния Мурад. Видяхте, че излязох оттам, нали? Затова ли се опитахте да ме отровите, Мара?
Това беше само предположение, но улучи точно в целта. Жената престана да се прави на невинна и избухна:
— Ако знаете само как съжалявам, че не успях! Владетелят щеше да побеснее от гняв и да ме вика няколко нощи подред. Знаете ли колко скъпоценности щеше да ми донесе това! А те са ми много необходими.
— Предполагам, че в последно време ви е все по-трудно да крадете, защото жените се научиха да крият нещата си.
— Възприех го като предизвикателство. Беше много вълнуващо.
Шантел смаяно поклати глава. Жената почваше да се хвали с деянията си. Нима не се боеше, че ще я изобличи?
— И всичко това, за да убиете Джамил! Защо, Мара? Не вярвам, че причината е в бичуването. Казаха ми, че ви харесва.
— Какво знаете вие, нещастна глупачке! — разсърди се внезапно Мара. — Мразя го! Мразя всички мъже, но най-вече Джамил, който разкри позора ми и не се посвени да го използва срещу мен. Да не мислите, че съм горда, дето усещам удоволствие само след като са ме пребили от бой? Ако намеря мъжа, който ме направи такава, ще го насека на парченца, но бавно, за да остане жив до края. Първо ще опека тестисите му на слаб огън, а после…
— Съжалявам, че първото ви преживяване е било толкова… унизително, но Джамил е правел само онова, което сте му позволявали. Можехте да му разкриете чувствата си и той нямаше да се отнася така с вас.
— Никой няма право да отказва на владетеля, независимо какво е пожелал.
— Аз го направих.
— За колко време?
Страните на Шантел пламнаха, но гласът й беше все така твърд:
— Това е друго. Никой не ме е заплашвал. Той не ме принуди да му се отдам. Почувствах се привлечена от него.
— Прекрасно, но мен това ме отвращава — изкрещя Мара. — А Хаджи ми каза, че нямам избор.
Пак тези омразни думи, помисли си Шантел. И на нея ги бяха повтаряли до втръсване. Тя отлично разбираше мъката на Мара, но имаше и нещо друго. При нея не се беше стигнало до принуда. Само няколко празни заплахи, за да я направят по-податлива. Защо с Мара е било другояче? Нали Джамил не беше онзи жесток тиранин, за какъвто го смяташе отначало?
— Трябваше да спрете тези недостойни сцени, а не да оставите омразата си да се разрасне до тези невероятни размери. Джамил не е жесток човек. Колко често ви е използвал така, преди да вземете решение да го премахнете?