Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
По този въпрос въобще не се дискутираше. За съжаление Дерек отново изживяваше момент на ергенска нерешителност. А му беше време да се ожени. Нямаше защо да обвинява милия си дядо, че го е принудил. Беше свикнал да си позволява всякакви волности, а сега трябваше да ограничи удоволствията и толкова. Никой не го принуждаваше да върши каквото и да било. Той не протестираше, защото Каролайн беше най-добрият възможен избор.
С майка като Каролайн собствените му дъщери щяха да изглеждат също като кукличката в ръцете му. Внезапно чувствата му се промениха и той реши, че трябва да се ожени колкото се може по-скоро след завръщането си в Англия.
После в ума му се промъкна неканената мисъл как биха изглеждали децата, родени му от Жахар, и Дерек се намръщи. Джамил нямаше руси наложници и не можеше да направи сравнение. И въобще защо ли му дойде в главата тази глупава мисъл?
— Още ли се тревожиш за нея?
Дерек вдигна глава и видя, че Шейла го наблюдава. Побърза да изтрие бръчките от челото си и върна детето на бавачката.
— Вече не. Увериха ме, че скоро ще се възстанови напълно.
— Радвам се да чуя такава добра новина.
Шейла говореше искрено. Каква учудваща разлика между тази жена и неговата малка англичанка, която, въпреки че кипеше от ревност, упорито отричаше такова дребнаво чувство. Шейла одобряваше всичко, което правеше любимият й, и то с цялото си сърце. Искаше само да го вижда щастлив.
Ама че глупаво положение! Защо послуша Омар, който настояваше да не пренебрегва Шейла, за да не възникнат подозрения? Естествено сега тя очакваше господарят да остане при нея и да я прегърне. Но той гледаше да стои колкото се може по-далече и в никакъв случай да не остава насаме с нея, затова беше повикал трите деца и бавачките им. Когато жените понечиха да се оттеглят, той ги задържа. Трябваше да има свидетели, които да потвърдят, че двамата само са вечеряли. Джамил не биваше да заподозре, че любимата му жена е принадлежала на друг.
Но как да обясни на Шейла, че не бива да се люби с нея? Тя много добре знаеше, че тази вечер Жахар не е на разположение, и с право предполагаше, че щом е дошъл при нея, ще остане там цялата нощ. Не можеше просто така да си отиде и да нарани чувствата й.
Проклетият Омар, той го беше въвлякъл в тази бъркотия!
— Благодаря ти за прекрасната вечеря, Шейла, но сега… трябва да вървя.
— Почакай! — Тя скочи, заобиколи масата и седна в скута му, преди да може да я спре. — Нека ти помогна, Джамил. Твоята болка е и моя.
— Зная това — отговори тихо Дерек и меко свали ръцете й от бузите си. — Но не мога…
Шейла притисна устните си в неговите, но той стреснато се обърна настрана. Чувстваше се ужасно неловко. В дъното на стаята се чуваше хихикането на бавачките.
— Ей сега ще ги отпратя — прошепна младата жена.
— Недей! Исках да кажа… — Дерек се опита да се овладее. — Не искам. Не тази нощ, Шейла.
— Не тази… — Тя спря насред изречението и сапфиреносините й очи се разшириха от ужас. Устните й се разтвориха.
— Какво толкова казах, та реагира като безумна? — уплаши се Дерек. Но никога не беше очаквал да чуе онова, което последва.
— Ти не си Джамил — пошепна невярващо младата жена. — Кой си ти всъщност?
Дяволска работа!
— Полудя ли, момиче?
Шейла сломено сведе глава.
— Съжалявам, любими. Прости ми… — Но после решително изправи глава. — Не, ти не си Джамил. Познавам мъжа, когото обичам повече от всичко на света. Той винаги идва при мен, когато има нужда от утеха. А ти се дърпаш…
— Млъкни! — изсъска той. — Искаш целият палат да узнае за глупостите ти! Знаеш ли какви страшни слухове ще се разнесат из града? Погледни ме и кажи кой съм според теб!
— Не зная. — Очите й се напълниха със сълзи. — Кажи ми… Кажи ми само, че той не е…
Дерек сложи пръст на устните й и хвърли бърз поглед към бавачките, но те бяха достатъчно далече и не можеха да ги подслушват.
После се взря в Шейла и лицето му веднага се смекчи. Тези жени с безпогрешната им интуиция! Трябваше да й даде някакво обяснение.
— Няма нищо, което би трябвало да те тревожи. Нищичко. Моля те, повярвай ми, Шейла!
Тя кимна и се надигна. После го придружи до вратата.
— Нищо не разбирам.
— Ще разбереш. Само имай търпение и ще получиш отговор на всичките си въпроси. — За момент Дерек я притегли към себе си. Все пак му беше снаха. — Бъди сигурна, че си обичана, Шейла. Не губи вяра!
Младата жена се усмихна колебливо на сбогуване. Тя все още не разбираше, но поне тревогата й за съдбата на Джамил се беше разсеяла.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Шантел беше поканена на гости при Джамил и слугите я отнесоха дотам в носилка. Това я развесели, макар да не й беше особено приятно, че все още я смятаха за болна. Вече се чувстваше много по-добре. Но Джамил не искаше дългият път до покоите му да я изтощи и тя много добре знаеше защо. Всеки в харема го знаеше, защото повечето жени я видяха в носилката. Щом отиваше при него, тя беше длъжна да сподели леглото му. Това се очакваше от всяка жена и тя трябваше да се научи да преодолява неловкостта си, особено ако Джамил сдържеше обещанието си и викаше само нея.