Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Не говорете толкова, англичанко!
Шантел реши да опита по друг начин.
— Никога не сте убивали човек, нали? Със собствените си ръце! Друго е да заповядваш…
— Млъкнете! — изрева Мара и сърцето на Шантел се качи в гърлото.
Защо не извика? Страхуваше се, че Мара веднага ще се нахвърли върху нея и ще я прониже с камата, преди някой да е успял да й се притече на помощ. Ако въобще дойде. По-добре да се опита да я разубеди…
Разстоянието вече беше два метра и половина.
— Никога не съм ви сторила зло, Мара. Как ще живеете, ако на съвестта ви тежи убийство?
Внезапно Шантел изпищя. Беше се блъснала в една мраморна пейка и загуби равновесие. Как можа да забрави тази проклета пейка, поставена точно на края на басейна! Падна по гръб и само след секунда Мара беше надвесена над нея. Вече беше късно да вика за помощ или да направи каквото и да било. Вцепенена от ужас, неспособна дори да диша, Шантел беше втренчила поглед в бляскащото острие на камата, което се свеждаше към шията й. Беше също като през онази нощ, но тогава между нея и смъртта беше тялото на Джамил. Той щеше да знае как да реагира. Щеше…
В последния миг Шантел си спомни какво направи Джамил и светкавично се претърколи встрани. Заби се право в коленете на Мара и това я спаси. Жената полетя напред и острието пропусна набелязаната цел. Шантел се сви на мраморния под и чу зад себе си глух удар на падащо тяло и плисък на вода. Но Мара сигурно веднага щеше да се изкатери по стълбичката. Без да губи време, Шантел се стрелна към вратата и изпищя:
— Кадар!
Евнухът с трясък разтвори вратата и тя влетя право в ръцете му. Когато понечи да я подкрепи, тя се изтръгна и сърдито изкрещя:
— Къде бяхте, по дяволите?
— Тук, лала — отговори обидено момъкът. — Къде другаде?
— Значи ме е излъгала! Ох, Господи, та тя щеше… Нищо, вече не е важно. — Шантел сграбчи ръката му и страхливо зашепна: — Не беше Нура, а Мара. Опита се да ме убие. Призна, че ми е дала отрова, защото съм чула разговора й с Али. — Вдигна очи към Кадар, който я наблюдаваше смаяно, и изплака: — Направете нещо! Тя е вътре и има кама!
Евнухът я блъсна настрана и хукна към вратата, която зееше отворена. Когато се втурна в къпалнята, Шантел понечи да избяга в противоположна посока, но накрая все пак го последва — отчасти от любопитство, отчасти, за да присъства на залавянето на убийцата и най-после да се отърве от завладелия сърцето й страх.
Спря се непосредствено до вратата и видя Кадар, наведен над тялото на Мара, проснато на края на басейна Жената не помръдваше. По лицето й се стичаха розови капки, а под тила й бързо се образуваше кървава локва.
Кадар вдигна глава и спокойно проговори:
— Мъртва е, лала.
Шантел погледна отпуснатото тяло и стомахът й се преобърна. Кадар изтича и я подкрепи.
— О, Господи! — проплака тя. — Ако не бях толкова страхлива, щях да видя, че не е изплувала от водата Трябваше да я издърпам от басейна, да я…
— Не, лала, нямаше да й помогнете. Ударила е главата си в каменните плочи. Била е мъртва още преди да падне във водата.
— Аз съм виновна. Аз я повалих!
— Защо?
— Как защо? — уплаши се тя. — Щеше да ме убие!
— В такъв случай не бива да се самообвинявате. Ваше право е да се защитите.
— Не е почтено, Кадар, не разбирате ли! Тя е била жертва още от самото начало. Гаврили са се с нея, измъчвали са я и пак са се гаврили. Трябвали са й помощ, грижи, разбиране. Вместо това… — Шантел дълго мълча, преди да продължи: — Опитах се да оправдая действията на Джамил, но той не може да бъде оправдан, нали! Досега мислех, че е чувствителен и умен. Как така не е разбрал, че тази жена мрази слабостта си, че мрази и него, защото я е използвал?
— Затова ли се е опитвала да го убие?
Шантел едва-едва кимна. Сълзите я задушаваха и тя дори не забеляза как Кадар я поведе към жилището й.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Сега, когато, потокът от пари пресекна, информаторите стоят на опашка пред портите на двореца — говореше Джамил на Дерек. — Няма да мине много време и ще заловим и последния, който е бил забъркан в тази каша.
Владетелят се беше върнал в Барка късно миналата нощ и още на пристанището беше узнал, че пътуването му е било напразно. Копнежът по Шейла и тревогата за нея го бяха подтикнали да се прибере у дома. Смяташе да остане само една нощ и после да отплава за Триполи. Бяха му казали, че Селим е напуснал Истанбул и е заминал за африканското крайбрежие. Едва в палата узна за смъртта му.
Преди всичко обаче трябваше да разкрие истината пред Шейла, а това му отне почти цялата нощ. Разбра, че беше сгрешил, дето не я посвети в плановете си още от самото начало. Единственото му обяснение беше, че преди отпътуването не е бил на себе си.