Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
На сутринта проведе дълъг разговор с Омар, а после се срещна с Дерек в тайната стая, в която брат му се беше скрил още миналата нощ.
— Нима наистина всичко свърши? — попита Дерек.
— Да. Али давал на убийците мизерни суми, а те рискували живота си. Голямата награда била определена за оня, който постигне крайния успех. Но и тя не била кой знае колко голяма. Аз щедро плащах на Мара за услугите й, но времето на покушенията се проточи твърде дълго и явно е погълнало всичките й пари. Плащала е на постоянни съгледвачи пред палата, на мъжете, които залавяха куриерите ми, и всичко това само за да ни отклони от вярната следа. Най-после посегнала и към по-крайни средства и почнала да краде скъпоценностите на другите жени. Ако някой от нападателите успеел да ме убие, Али щял да го прободе с камата си при получаването на възнаграждението. Такава била уговорката между двамата съзаклятници.
— И сега, когато се разпространи вестта, че заговорниците са мъртви и няма повече пари…
— Никой не рискува живота си напразно. Вътре в палата съм също така в безопасност, както и навън.
— А аз мога да се прибера у дома. — Дерек въздъхна и Джамил се засмя.
— Омар ме увери, че си прекарал чудесно.
— Само някои часове — изръмжа Дерек. — Преди всичко разбрах, че досадата разрушава душевното равновесие.
— А как е малката мършава блондинка, която трябваше да те освободи от досадата?
— Вече не говори с мен след сблъсъка си с Мара. Смята, че за всичко съм виновен аз, тоест ти. Според нея е трябвало да забележиш колко се измъчва Мара от ужасната си склонност към изтезания.
Джамил смръщи чело.
— Предполагам, че при по-нормални обстоятелства щях да го забележа. Но ще ти кажа, че тази жена правеше всичко, за да предизвика наказанието си. Обиждаше ме, не се подчиняваше, а понякога направо се нахвърляше върху мен като тигрица. Никога не съм позволявал да я бичуват дълго и те уверявам, че после в леглото беше същинска фурия. Свикнах с нея и я виках всеки път, когато исках да се разтоваря чрез насилие — а това ставаше често, след като седмиците на принудително пленничество се превърнаха в месеци.
— А точно пристъпите на лошо настроение са съдействали за появата на тайни убийци. Истински порочен кръг.
— Много добре измислено. Никой не би заподозрял Мара, ако твоята Жахар не беше чула онзи разговор.
— Радвам се, че го признаваш — отговори Дерек. — Дължиш много на тази жена.
— Никога не бих го отрекъл, Касим. Мислех само, че възнаграждението й трябва да определиш ти, след като седмици наред беше „наша“ предпочитана фаворитка. — Дерек изкриви устни и Джамил избухна в смях. — Докато бях на път, все се надявах, че ще ми дадеш повод да намаля харема си поне наполовина.
— Не казвай това, братко. В действителност си умирал от страх, че ще се възползвам от жените ти.
— Така беше, признавам. Но ти все пак си повикал една от фаворитките ми. Странно, че си си харесал именно онази кестенява англичанка, заради която английският консул вдигна страшен шум в града.
Дерек се ухили. Брат му беше прозрял играта и той вече нямаше причини да отлага молбата си.
— Значи няма да имаш нищо против, ако я взема със себе си в Англия? Щом и без това трябва да се отървеш от нея.
— Твоите хора сигурно ще се зарадват?
— Във всеки случай няма да ми се разсърдят.
— Разбрахме се. А какво ще стане с Жахар? Няма ли да помолиш да освободя и нея?
— Честно казано, не знам какво точно искам.
Джамил вдигна вежди и Дерек продължи:
— Бях решил, че щом съм спал с нея, след завръщането си ти ще й намериш истински съпруг. Англичанките много държат мъжете им да са само техни.
— Нима не искаше да освободим и нея? — учуди се Джамил.
— Стараех се да не мисля за това. Трябваше ми извинение…
Дерек не довърши изречението си и Джамил се усмихна замислено.
— Девствеността й ти създаде затруднения, нали?
— Огромни — въздъхна Дерек.
— А аз се боях, че първата ми среща с нея още повече е усложнила положението.
— Така си и беше, но все пак успях да се справя. Трябваше ми само малко повече време. И… О, по дяволите, защо да те лъжа! Страшно ми се иска да я взема със себе си. Тя също го желае, а и си го заслужи, като реши нашия „малък проблем“. — Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко му се искаше да я види омъжена за друг, но предпочете да запази мислите си за себе си.
— Аз ли да й го кажа, или ти ще го направиш? Може би ще се съгласи да говори с теб, ако й занесеш такава добра вест.