Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Дерек още повече помрачня, докато наблюдаваше как брат му едва се удържа да остане сериозен.
— По-добре е да я оставя в неведение колкото се може по-дълго. Предпочитам да мисли, че я вземам на пътешествие по море, но да не знае целта.
— Защо не?
— Защото така си купувам спокойствие поне за няколко седмици. Не можеш да си представиш какъв дяволски шум ще вдигне дамата, щом разбере, че и аз съм англичанин като нея! В тясното и затворено пространство на кораба ще настане същински ад. А пък като проумее, че можех да я освободя и без да отнемам невинността й… Дори не ми се мисли за това!
— Много си снизходителен към жените. Би трябвало…
— Да стана като теб, така ли?
Двамата се засмяха и Джамил призна:
— Аз също ще трябва да умилостивя цял куп жени, след като ти ги беше изоставил в продължение на седмици. Ще ми е нужен поне месец, за да възстановя спокойствието в харема си.
— Както чух, още първата нощ си се заел с тази работа.
— Шейла е най-важното нещо в живота ми. Слава на Аллаха, че прояви разбиране. Каза ми да те помоля за извинение, че е утежнила положението ти. Разбрала, че се чувстваш виновен, защото не можеш да й кажеш истината.
Дерек сви рамене.
— Всичко отмина. Животът ни тръгва по своя нормален път.
— В Англия те чака годеницата ти, нали? Освен това искаш да задържиш и Жахар…
Ъглите на устата му потрепваха.
— Като го чувам от теб, ми се струва, че идеята съвсем не е лоша.
Джамил сърдито изпухтя.
— Като че самият ти не мислиш непрекъснато за това! Тя ще се съгласи ли?
— Победих отвращението й към теб, надявам се да победя и отвращението й към живота на метреса. И без друго се смята за обезчестена — а това значи неподходяща за почтена женитба.
— Такива ли са наистина фактите?
— При нейната красота? Ти май се шегуваш!
Джамил промърмори нещо под носа си. Макар че бяха близнаци, вкусът им по отношение на жените беше твърде различен.
— В такъв случай ти желая щастие. Но, каза, първо трябва да победиш гнева й.
Дерек изкриви лице.
— За съжаление — да.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Пригответе багажа си, Жахар. Тази вечер заминавате на пътешествие с Джамил — вие и Джамила.
Шантел погледна смаяно Рахин и майката на владетеля настойчиво продължи:
— Не ме ли чухте, дете? Ще пътувате по море.
— Къде отиваме?
— Къде ли? — повтори Рахин. — Какво значение има това? Чест е за всяка жена…
— Къде отиваме, Рахин?
— Наистина не знам. Дори Хаджи не успя да го разбере. Но целта на пътуването не е толкова важна. Джамил желае да го придружите, следователно трябва да се подчините.
— Джамила ще бъде с него. Щом взема и нея, значи няма нужда от мен.
— Ето че ревнувате.
— Не ревнувам!
— Тогава се цупите, задето снощи Джамил посети Шейла.
— Вижте какво, Рахин — проговори заплашително Шантел, но майката на владетеля невъзмутимо продължи:
— Целият харем ви одумва. Не им доставяйте това удоволствие. Не сте ли доволна, че взема със себе си вас, а не Шейла?
— И Джамила!
— Ревнувате, момичето ми.
— Не… Не ревнувам. Не и от нея. Нека си го има. Нека всички го имат. Същият е, какъвто го видях още в самото начало, даже много по-страшен. Мразя го!
Рахин изкриви устни.
— Защо още се измъчвате заради Мара? Нали се опитах да ви обясня! Нещата са много по-сложни, отколкото си ги представяте.
— Отричате ли, че всеки път е карал да я бичуват, преди да спи с нея?
— Не.
— Тогава няма нужда да продължаваме този разговор. Трябвало е да излее гнева си върху някого и толкова. Защо не удря с юмрук по стената като другите мъже, а кара да измъчват невинната жена?
Рахин едва не се разсмя, макар че се опита да го прикрие. Шантел видя усмивката и лицето й стана зло.
— Смейте се! Много е смешно, че измъчиха до смърт онова нещастно същество!
— Не е смешно — отговори сериозно Рахин. — Трагично е. Но Джамил не е виновен.
— Не е ли? Той…
— Жахар! — прекъсна я остро Рахин. — Този път ще ме изслушате, независимо дали го искате или не. Мара непрекъснато го предизвикваше. Направо го принуждаваше да я накаже. Каза ли ви това?
— Не. Но не разбирам защо това го освобождава от отговорност. Трябваше да забележи, че тя не е наред, и да я остави на спокойствие. А той я е викал все по-често при себе си и я е използвал като позорен стълб. Това е отвратително, знаете ли!
— Вие не се поддавате на разумни аргументи — въздъхна Рахин. — Не разбирате ли, че тя е желаела да я бият? Има жени, които изпитват удоволствие от това.
— После го е мразела.
— Трябвало е да ни каже!