Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Глицки, следван по петите от Харди, се отби при домочадието си — даваше им да разберат, че вече се е прибрал, че съжалява, задето го е нямало, кажи-речи, цял ден, че се радва, че са добре. Рита вдигна поглед от книгата си и му каза, че е претоплила мексиканска царевична питка за закуска и сигурно тя е още топла във фурната. Макар да не откъсна и за миг очи от телевизора, синът му кимна.
— Добре. Кога си тръгна дядо ти?
Свиване на рамене.
— Не зная.
— Малко след дванайсет — обади се Рита. — След като пристигнах аз.
Не се и опитваха да скрият поне малко недоволството си, задето Глицки работи в неделя, след като вчера бе зарязал Орел на дядо му.
— Е… добре ли прекарахте деня? Забавлявахте ли се?
Рита само го изгледа.
— Орел?
Момчето вдигна рамене.
— Не особено.
Глицки постоя още миг на вратата, после въздъхна тежко и пое по коридора.
— Радвам се, че се поинтересувах — промърмори той.
Деляха ги само няколко крачки от кухнята, където двамата затвориха вратата, за да се изолират от нахлуващия шум. Глицки издърпа един стол и го яхна наопаки.
— Да не мислят, че се натискам да работя през почивните дни? Или смятат, че посещаването на местопрестъпленията съвпада с представата ми за удоволствие?
Харди го остави да се ядосва, защото нямаше какво да му отговори. Понякога на хората им се налага да работят — гадно, но какво да се прави. Собствените му деца не бяха разбрали защо не можа да отиде с тях на празника преди Вси Светии миналата вечер. Сега бе ред на Ейб да се сблъска със същото.
Той грабна една от кухненските кърпи, отвори фурната и измъкна плоската тава с остатъците от питката. Харди взе чинии от шкафа, нареди ги на масата и се зае да си сервира.
— Едно не разбирам — заговори той. — Как могат да седят, да четат и да учат, и едновременно с това да слушат музика и да гледат телевизия. Аз не бих могъл да се съсредоточа при целия този шум.
Глицки седна както си му е ред и придърпа тавата към себе си.
— Не разбираш, защото си прехвърлил четирийсет. Сега тия работи ги учат в училище. Няколко програми едновременно. Ставаш по-всестранно развита личност. — Сипа си едно парче в чинията и взе да го човърка. — Това е една от причините светът днес да е по-добър, отколкото по времето, когато ние бяхме деца. — Набоде си една хапка и я мушна в устата си. — И така, сам ли ще почнеш или предпочиташ да ти задавам въпроси?
Мракът захлопна града като в капан.
Час по-късно Харди се озова на изпотъпканата кал зад къщата си. Тук, по-близо до океана, мъглата започваше да се превръща в хубавичък ръмеж. Застанал на резкия, леден вятър, той се смая колко допринася влагата за и бездруго значителните удоволствия на тази вечер.
Все още отвън, изкачил задната стълба, той превъртя ключа в бравата на задната врата и за негово учудване, тя се отвори. Очакваше охраната на отдел „Палежи“ да е сменила със свои бравите на всички изходи, но макар здраво да бяха заковали парадния вход и да бяха поставили из имота табели с надпис „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, мерките им, изглежда, се изчерпваха с това.
И тъй, ето го вътре. Взе джобно фенерче от най-долната полица на етажерката с инструменти и мина в кухнята. Все още нямаше нужда от фенерче: пространството и ъглите му бяха станали втора природа. Огледа се: лампичката на стенния телефон бе изгаснала и хладилникът не светна, когато го отвори. Спретнато сгънатите плътни пазарски торби от кафява хартия си стояха на обичайното място в най-долното чекмедже на кухненския шкаф. Грабна най-горната.
В спалнята си рискува и запали фенерчето за кратко. Тропическите му рибки — седемнайсет на брой, — които бе събирал и отглеждал въпреки всевъзможните промени над двайсет години, плуваха с коремчетата нагоре на повърхността на аквариума.
По лицето му премина тик. Угаси фенерчето и прекоси стаята. Телефонният секретар се намираше на малко нощно шкафче. Изключи щепсела му от стената, откачи джака му от телефона и го сложи на дъното на хартиената торба в ъгъла на леглото. Следващ по ред бе скринът — върху секретаря нахвърля вътре бельо и два пуловера. От дрешника взе топло яке, официално сако, няколко ризи — всичко миришеше на пушек. И пълна смяна дрехи за жена си. За след като я измъкне.
Част от него се съпротивляваше срещу необходимостта да предприеме следващата стъпка, но се налагаше. Остави всичко на леглото, мина през кухнята в обгарялата лицева част на къщата и застана насред някогашната си дневна.
Веднъж представляваше ищец, пострадал от тежки обгаряния при производствена злополука. Спомни си как при подготовката си експертът, на когото възложи случая, определи различните степени на обгаряния: първа — слънчево изгаряне, втора — мехури и най-тежката — трета степен, причиняваща непоправимо увреждане на кожата и ужасно обезобразяване.