Нищо друго, освен истината

Лейтенантът стоеше до задната врата на един от фургоните и докато приближаваше, Харди позна придружаващия го — Джон Страут, върлинестият, говорещ провлечено следовател по смъртните случаи на града и окръга. Глицки го забеляза, едва когато приближи.

— Джон, познаваш Дизмъс Харди.

— Разбира се. — Страут бе работил с Харди и бе свидетел по няколко от делата му. Странно изглеждаше обстоятелството, че Харди, сега адвокат защитник, се намира на местопрестъплението на този етап от разследването, но Страут се бе нагледал на какво ли не и почти нищо не можеше да го изненада.

— Как си, Диз? — Протегна ръка и Харди я пое.

— Немного добре — призна си Харди. — Имах тежък ден.

Страут, както обикновено, бе лаконичен:

— Ще ми се да можех да кажа същото за тукашната ни жертва. Неговият ден е траял само няколко часа. Струва ми се, че ако имах избор, бих предпочел да е тежък, а не кратък.

— Да — раздвижи се Глицки. — Тази сутрин къщата на Харди се подпали.

— И то не сама — остро добави Харди.

Страут долови, че между двамата става нещо.

— Има ли някаква връзка между нея и това тук?

Глицки хвърли поглед на Харди да си затваря устата и заяви, че не било изключено, имало известна вероятност, но са били пътя дотук, за да се заемат най-напред с Фил Канета. Не искал да прави прибързани заключения.

Харди схвана внушението на Глицки — връзката между убийството на Канета и на Брий, да не говорим за пожара в къщата на адвоката — няма да се превръща в предмет на обществени дискусии. Поне засега. На пръв поглед дори не ставаше ясно, че Глицки открито, официално прави паралел между това убийство и онова на Грифин.

— А какво става тук? — попита Харди.

Страут свали крак от бронята на фургона, погледна през улицата, каза: „Май вече привършват“ и се запъти натам. Харди и Глицки го последваха.

И четирите врати на колата бяха отворени. Страут заобиколи откъм вратата на шофьора, но Глицки докосна ръката на Харди и двамата останаха на асфалта, откъм другата врата. При всички случаи вътрешността на колата се виждаше достатъчно ясно и бе също толкова ясно, че лейтенантът иска разговорът им да си остане на четири очи.

Но още първият поглед към Канета донесе нова лоша вест. Беше облечен както миналата вечер при Фримън — последния път, когато Харди го видя. Вече нямаше как да се преструва, че отношенията му с Канета нямат връзка с разследването на Глицки, а това, на свой ред, щеше да доведе до по-нататъшни разкрития — до едно крайно неприятни.

Тялото му се бе свлякло на облегалката, леко наклонено наляво. Страут заговори с професионалния си провлечен изговор, който бе усвоил, когато докладваше неоспорими факти от свидетелската скамейка. Днес обаче безпристрастният му тон се стори на Харди обезпокоителен.

— Ако вдигнете дясната ръка, ще видите — и им показа, — че вкочаняването вече е почти отзвучало, че вторият куршум…

— Вторият куршум ли? — тихичко попита Харди.