Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Ти откъде знаеш?
— Обзалагам се, че е така. Казвам просто, че може би сме напипали истинската взаимовръзка.
— Между кого и кого?
— Мисля, че точно с това разполагам, Диз. Искаш ли да чуеш?
— Казвай.
— Добре. След като ти си тръгна вчера, аз се захванах с онова, което ми каза — оня тип от „Калоко“…
— Джим Пиърс.
— Да, точно така, Пиърс. Той ти е споменал, че СКО издържа онези кретени, нали?
— Да.
— Е, ами ако е вярно? Къде е връзката тогава? Така че се разрових в купчината, която ти показах вчера — в дебелата папка — и разбрах, че материалите, подкрепящи етанола, в по-голямата си част произлизат от една организация, наречена „фюълс Мениджмънт Консорциум“ — за по-кратко ФМК. Седалището й е тук, в града. Позната ли ти е?
— Не, обаче допреди няколко дни това небе основната ми грижа. Мислех, че ФМК произвеждат цистерни и уплътнители, тежко оборудване.
— Същото съкращение, но компанията е друга.
— Добре. Продължавай.
— И тъй, ФМК издава печатни материали в полза на етанола и против МТБЕ. Със стотици. Понякога е трудно, едва ли не невъзможно да разбереш източника на изданията, защото ги закупуват посредници — публикуват се чрез синдикати като основни новини в ежедневниците, също и в индустриалните издания — „Хелт Индъстри Нюзлетър“, „Инвайънментал Хелт Мънтли“ и прочие. Така че досега не съобразявах, че източникът им е един и същ.
— Но се досети.
— Да. Освен това, ако от други източници изникне още нещо за МТБЕ, ние получаваме новите данни, преди мастилото в доклада на Агенцията за опазване на околната среда да е изсъхнало.
— Цял съм слух.
— Добре. И тъй, преди няколко месеца ние в „Кроникъл“ решихме да подготвим обширно изследване за опасностите от МТБЕ. Материалът се пускаше четири последователни дни на първа страница. Множество ужасяващи факти: ракови тумори, малформации у новородените и все в тоя дух. Дори и непрофесионалист като теб може да си го спомни.
— Смътно.
— Е, Кери тъкмо бе спечелил на предизборното събрание за определяне на кандидат и ние внезапно получаваме тази новина и я пускаме. Както и да е, репортерката, написала статията, случайно се оказа моя позната — Шери Уиър. Миналата вечер се появи в редакцията покрай отравянето на водата, тъкмо докато размислях над нашия разговор с теб. И тя ми каза, че ФМК е бил основният източник за статията й — впечатляващ производител на пропагандни материали. И вчера, като чула за водохранилището, Шери първо пътем се отбила в офиса на ФМК в сградата на „Ембаркадеро“. Да, знаела, че е неделя следобед, че сигурно не работят, но все пак да опита. И какво, мислиш, намерила?
— Заредено атомно оръжие!
— Наистина нямало никой, но в коридора били подготвени за продажба печатните материали за деня, опаковани и надписани за разпространяване и до един за отравянето на водата — това второ пришествие за Сан Франциско, къси съобщения за опасността при замърсяване с МТБЕ и прочие все в този дух. Както и да е, тя измъкнала няколко от купчината и ги донесла, за да ги използва за статията си. — Пауза — Схвана ли?
— Май не.
Гласът на Джеф се снижи до развълнуван, но ликуващ шепот:
— Те са били написани и отпечатани още преди отравянето.
На Харди му потрябва малко време, за да осъзнае думите му. Ако е вярно, дейността на екотерористите бе свързана с ФМК, но не обезателно със СКО и със сигурност не и с Валънс или Кери. За какво би могло да му послужи?
Но Джеф мислеше, че има готов отговор:
— Защото ФМК се ръководи от един тип на име Бакстър Торн…
— А той работи за СКО — досети се Харди.
— Много си умен, макар и не толкова бърз. Навремето, като го интервюирала, Шери не успяла да изкопчи от Торн признание кой му плаща. Той нарича себе си консултант по обществени въпроси. Според думите му е представител на всевъзможни групировки за опазване на околната среда и на други клиенти, но твърди, че сключените с него договори имали поверителен характер. Тя го питала по-специално за някои от тези активистки групировки и той признава, че им е давал някои съвети.
— Съвети. Добре казано.
— И аз така си помислих. Но следва нещо още по-хубаво. Обадих се на един приятел, мой колега от Синсинати, от „Сентинел“…
— Ти си се преуморил, Джеф.
— Всъщност, като нищо да спечеля „Пулицър“. А и ти не седиш със скръстени ръце. Оказа се, че в Синсинати знаят това-онова за Бакстър Торн. Е, не че чак всички са наясно, но моят приятел знае — Торн от години е момчето за мръсната работа на Елис Джаксън.
— А той кои е?
— Ето това ще ти хареса: Джаксън е главен изпълнителен директор на „Спейдър Круч Охайо“.