Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Но в кухните все още властваше Сара. Пристъпих през парата и миризмите и беше все едно, че се връщам през открехната врата към детството си. Както ми беше казал Сенч, старата готвачка седеше на стол, вместо да шета от огнищата до масите и обратно, но храната в кухните на Бъкип явно се готвеше така, както се беше готвила винаги. Извърнах очи от едрата фигура на Сара, за да не улови тя погледа ми и по някакъв начин да ме разпознае. Смирено дръпнах едно кухненско ратайче за ръкава да му кажа, че закуската на лорд Златен иска да се види с него. Момчето посочи подносите, блюдата и приборите, след което махна с широк жест към печките.
— Ти си му слугата, не аз — отсече младокът и отново се залови с кълцането на ряпата. Намръщих му се, но вътрешно бях доволен. Скоро натрупах достатъчно за обилна закуска за двама върху подноса и се измъкнах от кухнята.
Бях по средата на стълбището, когато чух познат глас. Спрях, опрях се на балюстрадата и погледнах надолу. На лицето ми неволно разцъфна усмивка. Кралица Кетрикен крачеше долу през залата, с половин дузина придворни дами, които храбро се мъчеха да не изостават от нея. Не познавах нито една от дамите; всичките бяха млади, не повече от двайсет и няколко. Тоест още деца, когато бях напуснал Бъкип. Една ми се стори смътно позната, но навярно бях познавал майка й. Погледът ми се прикова в кралицата.
Бляскавата коса на Кетрикен, все още разкошно златна, беше сплетена и стегната с игли около главата й на венец от плитки. Носеше малко просто златно кръгче на главата. Беше облечена в червеникавокафяво, с извезан елек, полите й шумоляха, докато вървеше. Дамите й подражаваха на простия й стил, без да могат напълно да го уловят, защото само вроденото изящество на Кетрикен придаваше елегантност на непретенциозното й облекло. Въпреки изминалите години стойката й бе все така изправена и походката й все така волна. Крачеше решително, но долових и угриженост на лицето й. Част от нея неизменно мислеше за изчезналия й син, но при все това тя се движеше сред двора като кралица. Сърцето ми замря. Помислих си колко горд щеше да е Искрен от тази жена и тихо въздъхнах:
— О, моя кралице!
Тя рязко спря и почти чух как си пое дъх. Озърна се наоколо, а след това погледна нагоре, очите й срещнаха моите в далечината. В сянката на Голямата зала не можех да видя синеокия й поглед, но някак си го усетих. За миг погледите ни се сплетоха, но лицето й остана все така озадачено.
Изведнъж някой ме плесна по бузата. Обърнах се към нападателя си твърде изненадан, за да мога да се ядосам. Дворцов благородник, по-висок от мен, ме изгледа отгоре неодобрително. Думите му бяха резки:
— Явно си нов в Бъкип, глупако. Тук на слугите не е позволено да зяпат кралицата така нагло. Върви си върши работата. И помни къде ти е мястото след това, иначе скоро няма да имаш място, което да помниш.
Сведох поглед към пълния поднос в ръцете ми, мъчех се да се овладея. Изпълваше ме гняв. Знаех, че лицето ми е потъмняло от кръв. Нужна ми беше цялата воля, за да извърна очи и да се поклоня.
— Моля за извинение, сър. Ще запомня.
Надявах се да е приел приглушения ми глас за покорно примирение, а не за гняв. Стиснах здраво краищата на подноса и продължих по пътя си нагоре по стъпалата, докато той слизаше надолу, и не си позволих да погледна отново над балюстрадата, за да видя дали кралицата ми гледа как си отивам.
Слуга. Слуга. Аз съм верен, добре обучен слуга на своя господар. Току-що съм дошъл от провинцията, но имам добра препоръка, тъй че съм възпитан слуга, свикнал на дисциплина. Свикнал на унижение. А дали? Когато бях последвал лорд Златен в Бъкип, мечът на Искрен в простата ножница висеше на кръста ми. Със сигурност все някой бе забелязал това. Лицето ми и белезите по ръцете ми издаваха, че съм живял повече на открито, отколкото вътре. Ако исках да играя тази роля, то тя трябваше да е достоверна. Трябваше да е роля, която мога да понеса и която мога да играя убедително.
На вратата на лорд Златен почуках, спрях се вежливо да оставя време на господаря си и влязох. Шутът беше на прозореца и гледаше навън. Грижливо затворих вратата зад себе си, пуснах резето и поставих подноса на масата. Докато подреждах храната, заговорих зад гърба му.