Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Още докато си го представях, разбирах, че е прекалено хубаво, за да е истина. Защото забелязах ново усложнение: сребриста тойота „Камри“, която се задаваше от южния край на пътя. Това пък какво е? — запитах се.
Бодигардът хвърли поглед към приближаващата се кола, после пак се обърна към мъжете пред него. Не изглеждаше изненадан — всъщност ми се стори, че различавам нещо като облекчение в изражението му. Явно хората в колата бяха негови сънародници, сигурно предупредени от него с помощта на някакво електронно средство.
Хилгър внимателно наблюдаваше. Навярно преценката му беше следната. Сега телохранителят не може да открие огън, защото е сам срещу шестима. Не може да очисти всички, преди някой да го нападне. Но ако хората в онази кола са с него, когато пристигнат, всички ще бъдат мъртви.
Значи щеше да предприеме нещо преди това. Усещах го.
— Е, господа, ние докарахме алазаните, нали така? — попита единият руснак. — Сега са ваши. Така че това… не е наш проблем.
Хитро. И той нямаше желание да дочака колата. Руснакът вдигна брезентовия сак и кимна на спътника си. Двамата се запътиха към седана.
Бодигардът се отдръпна няколко крачки назад, за да може да наблюдава всички играчи, обаче не понечи да попречи на руснаците да си тръгнат. На лицето на мъжа със сака изгря усмивка. И тогава главата му избухна.
Арабинът може и да беше готов да се откаже от петте милиона. Но не и Докс.
Телохранителят зяпна. И в този момент, докато бе изненадан и объркан, Хилгър приклекна на едно коляно, извади пистолет от кобура на глезена си и го простреля в корема. Мъжът политна назад и се завъртя. Американецът стреля още веднъж и още веднъж. Бодигардът се хвърли отстрани на колата и не можех да кажа дали следващите изстрели на Хилгър са го улучили.
Явно не бяха, защото видях изпод колата проблясъци на пистолетни изстрели.
Вторият руснак грабна сака и понечи да се втурне към лексуса. Успя да направи точно две крачки, преди Докс безшумно да му пръсне черепа.
Белгази скочи отзад в буса. Чух вратите да се затръшват след него.
Хилгър се втурна към предната врата на колата и насочи пистолета към предния десен прозорец. Мамка му, помислих си, сега ще очисти Белгази, собственото си доверено лице. Не ми се искаше да се изпречвам на пътя на този тип, освен ако не се наложи.
Тойотата с писък на гуми зави по отбивката. Чух изстрели и видях проблясъци от предния ляв прозорец, облачета прах се издигнаха около Хилгър и другите хора на Белгази. Двамата араби се метнаха зад буса. Все още на едно коляно, американецът се извърна, хвана пистолета в свободната си ръка и хладнокръвно изстреля пет-шест куршума — всички улучиха колата. Или беше застрелял шофьора, или онзи се бе паникьосал под градушката от куршуми, защото след секунда колата рязко свърна и се блъсна в бетонния бордюр отдясно. Завъртя на сто и осемдесет градуса и се понесе назад, като се триеше в бордюра и вдигаше искри във въздуха. Миг по-късно тойотата спря, вратата на шофьора се отвори и оттам изскочи някакъв мъж. Пак арабин. Приклекна зад вратата и откри огън с пистолет в посоката на Хилгър.
Американецът се хвърли към буса в търсене на прикритие. Само че не успя да намери. Моторът му изрева и той рязко потегли напред. Белгази трябва да се беше промъкнал зад волана. Хилгър стреля по него, ала явно без резултат.
Превключих канала.
— Стреляй! — изсъсках.
— Навел се е, не го виждам — отвърна Докс. Сред гърмежите и хаоса гласът му звучеше почти свръхестествено спокойно. Очевидно действаше снайперистката му концентрация.
— Тогава спукай гумите! — наредих.
Изтече секунда. Бусът се изравняваше с моята позиция. Щях да се опитам сам да пробия гумите му. От това разстояние и само с пистолет, не изпитвах голям оптимизъм за шансовете си. А и моите изстрели щяха да разкрият местонахождението ми.
Ала не се наложи. Предната дясна гума избухна и бусът рязко свърна наляво. Задната я последва след секунда и предницата се завъртя надясно. Колата проби телената мрежа на терминала и се заби в грамада контейнери на десетина метра по-нататък. Подредени по пет един върху друг, контейнерите се изтърколиха по покрива и спряха зад и отстрани на буса.
— Не го виждам — чух да казва Докс. — Контейнерите ми пречат.
— Прикривай ме — наредих. Съмнявах се, че някой от участниците в престрелката ще ме забележи да се прокрадвам през пътя на трийсет метра северно от тях, но исках да се подсигуря за всеки случай. Изправих се и се спуснах по насипа с изваден пистолет. Приклекнал прекосих улицата и се промуших през дупката в оградата.