Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Почти бях очаквал да видя Дилайла в колата, макар да знаех, че вероятността е нищожна. Вероятно тя изобщо не знаеше за тази среднощна среща. Доколкото разбирах, нейната роля предполагаше Белгази да я държи настрани от сделките си. Освен това знаех, че е добре специализирана и ценна като агент, за да бъде изложена на опасност в операция за отстраняване на терорист.
— Той ли е? — чух ясно в слушалката си гласа на Докс.
— Още не съм сигурен — отговорих. — Светлината на уличните лампи се отразява в прозорците, а вътре е тъмно. Чакай.
Седанът подмина позицията ми. На мястото зад шофьора нямаше никой. Не бях сигурен дали и другата половина от задната седалка е свободна.
— Все още не съм го разпознал — съобщих. — Продължавай да чакаш.
Колата зави по отбивката пред входа и обърна с предница към улицата, после даде на заден няколко метра към портала. Моторът угасна. Гледах през бинокъла и се опитвах да си представя какво правят, да разбера защо не влизат в терминала.
Предните врати се отвориха и оттам слязоха двама мъже. Заприличаха ми на славяни: широки скули, късо подстригана пшениченоруса коса, бяла кожа, нездраво сияеща на светлината, хвърляна от терминала зад тях. Изглеждаха непохватни в тъмните си костюми, които не им стояха особено добре, и двамата носеха яркочервени вратовръзки. Бивши военни навярно, мъже, които бяха свикнали само с бойната униформа и избираха вратовръзките си в пресилен контраст с дотогавашния си живот, ограничен от масленозелено еднообразие. Реших да мисля за тях като за руснаци. След като слязоха от седана, те се огледаха наоколо в опит да се ориентират, явно не познаваха мястото, а определено не ми приличаха на местни.
— Напомня на наркосделка — чух да казва Докс. И беше прав, наистина витаеше усещането за контрабанда. Бях очаквал да продължат с колата към контейнерния порт, но явно купонът щеше да стане навън. Което не бе непременно лошо.
— Струва ми се, че ще направят размяната там — предположих. — Да видим дали ще се появи и нашият приятел. Стига порталът да остане затворен, ще го оставя да подмине позицията ми. Ако слезе от колата като новодошлите, ще имаш неподвижна мишена и чист изстрел. С обикновени патрони ли си заредил?
— Да, но ако ми кажеш, ще ги сменя с бронебойни.
— Добре. Бъди нащрек.
— Ясно.
След пет минути по пътя се зададоха още две коли: бял бус, следван от черен мерцедес S-класа. Озърнах се към двамата мъже. Руснаците си приказваха и пушеха. Порталът продължаваше да е затворен.
— Приближават се още две коли — съобщих.
— Ясно.
Видях двама араби на предните седалки на вана. Нито един от тях не беше Белгази.
В мерцедеса пътуваха трима мъже. Шофираше арабин, когото разпознах като единия от бодигардовете на Белгази в Макао. Отзад седяха двама души, но не ги виждах достатъчно ясно. Ала при тия обстоятелства бях почти сигурен кои са пътниците. В кръвоносната ми система се изсипа адреналин.
— Мисля, че е той — казах. — В мерцедеса. Остави го да стигне до портала, както се уговорихме.
— Ясно.
Мерцедесът спря пред портала и даде на заден, за да се изравни с лексуса. Бусът изпълни същата маневра и паркира така, че мерцедесът да е в средата.
— Явно имат вкус за коли — отбеляза Докс.
Вратите на вана се отвориха и двамата араби слязоха. От мерцедеса се появиха трима мъже. Един арабин. Един бял. И един наполовина французин, наполовина алжирец. Белгази. Ха така.
— Тук е — обявих. — Онзи, който току-що слезе от задната лява врата на мерцедеса.
Белгази крачеше към руснаците. Видях ги да се ръкуват.
— Дето в момента се ръкува ли?
— Точно той.
— Само кажи и ще го сваля.
— Хайде да им дадем още няколко секунди. Не виждам пари, а не искам да ги вадя от заключен багажник или нещо подобно.
— Ясно.
— Чакай малко, ще видя дали мога да ги подслушам. Дръж го вече на мушка.
— Вече го държа на прицел.
Превключих канала, сега слушалката щеше да приема от параболичния микрофон. Сигналът беше чист. Мъжете си разменяха любезности на английски. Радвам се да ви видя, благодаря, че дойдохте чак дотук. Двамата, които мислех, че са руснаци, говореха със силен акцент, който можеше да е и руски. Не бях сигурен.
Белгази стисна ръката на втория руснак. Сетне даде знак на белия мъж да се приближи. Още преди да го представи, бях абсолютно сигурен кой е.
НОП. Закрилникът на Белгази. Въздъхнах с облекчение, тъй като елиминирах този аспект като причина за евентуалната неблагонадеждност на Докс. Само този аспект обаче. Все още оставаха парите, които очаквахме да влязат в играта, шанс, който чука на вратата ти само веднъж, както сам беше казал в Рио.