Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Не ми се ще да ти кажа. Може да се отрази на стрелбата ти.
— Нищо не може да се отрази на стрелбата ми, готин. Когато гледам през тоя мерник, даже две близначки едновременно да ми духат и да ми правят масаж на перинеума, пак няма да усетя.
— Извинявай за малко. Трябва да промуша въображението си с нажежен ръжен.
Той се изкиска.
— Е, какво има в сака?
— Пет милиона щатски долара, поне така казаха.
— Виж, това е добре — отвърна Докс. Гласът му звучеше меко и спокойно. Разбрах, че казва истината: когато превключеше на снайперистки режим, не можеше да го разсее нищо, което не е пряко свързано с непосредствената задача.
Към портала се приближаваше електрокар, управляван от китаец. Върху подемника имаше четири големи метални контейнера.
— Ще отворят портала — осведомих Докс. — Но едва ли някой ще влезе вътре. Ще натоварят контейнерите в буса. После руснаците ще вземат брезентовия сак и всички ще се разотидат по колите си. Това е нашият момент.
— Ясно.
Порталът се отвори и електрокарът излезе навън. Шофьорът спусна контейнерите в буса, даде на заден и слезе. Белгази и един от руснаците се качиха в буса.
— Мисля, че разглеждат съдържанието на контейнерите — съобщих. — Не виждам нищо в буса. Не би трябвало да се бавят много.
— Ясно.
След минута Белгази и руснакът излязоха навън. Усмихнати. Белгази бръкна в сакото си и подаде голям плик на шофьора на електрокара. Мъжът се поклони, качи се на машината си и потегли обратно към терминала. Порталът се затвори зад него.
Единият руснак вдигна брезентовия сак и дръпна ципа. Протегна ръка на Белгази. Двамата се усмихнаха и се ръкуваха. Всички явно се отпуснаха: сделката беше сключена, парите бяха разменени за стоката без неприятни изненади.
Всички, освен шофьора на Белгази, бодигарда, който бе пренесъл сака от мерцедеса. Той пристъпваше от крак на крак и местеше поглед от едно лице на друго. Въпреки студената нощ видях капки пот по челото му през бинокъла.
Като че ли никой не го забелязваше. Всички мислеха за безброй други неща: предателство, сблъсък със закона, проблеми със стоката, проблеми с парите — те обаче не бяха се случили. Беше естествено да свалят гарда, макар и само за миг.
Белгази пръв обърна внимание, че има нещо нередно. Хвърли поглед към телохранителя си и смръщи чело. Каза нещо. Не чух какво, бях превключил на другия канал. За секунда или даже по-малко напрежението рязко се вдигна.
Виждах, че Белгази се готви да направи нещо, центърът на тежестта му се снишаваше, краката му се свиваха. Имаше великолепен инстинкт, навярно притъпен съвсем мъничко този път, защото източникът на проблема бе бодигардът, човек, от когото не очакваше неприятности.
Хилгър също се озърна към телохранителя. Безспорно и той притежаваше светкавичен инстинкт, ала без личната връзка, която може би забавяше реакцията на Белгази, ръката му се стрелна мигновено под сакото му.
Късно. Бодигардът се беше задействал секунда по-рано. Докато дланта на Хилгър изчезне под сакото му, мъжът вече бе извадил затъкнатия отзад на кръста му пистолет. Насочи го към американеца и каза нещо.
Всички замръзнаха. Хилгър бавно отпусна ръка. В дланта му нямаше нищо.
Белгази смаяно зяпаше телохранителя си. Той му извика нещо.
— Виж ти — обадих се на Докс. — Бодигардът току-що извади пистолет на Белгази.
— Какво мислиш?
— Според мен това, което щяхме да инсценираме, ще се окаже истина.
— Проклет да съм.
— Искам да чуя какво говорят. Ако Белгази си покаже главата, стреляй. Не си струва да поемаме повече рискове.
— Ясно.
Превключих канала. Белгази крещеше на бодигарда на арабски, ругаеше го, ако се съдеше по гласа му. Мъжът също викаше, жестикулираше с пистолета, насочваше го от един човек към друг. Всички останали изглеждаха вцепенени.
— Ахил, би ли ми превел какво казва този, моля? — бавно и спокойно се обърна към Белгази американецът. — Не знам арабски.
— Да, какво става тук, по дяволите?! — високо прибави единият руснак.
— Извадете оръжието си! — извика бодигардът. — Бавно! Оставете го на земята! Бавно, бавно, иначе ще ви застрелям!
Белгази не откъсваше очи от своя човек нито за миг. Устните му бяха разтеглени и оголваха зъбите, тялото му беше напрегнато като на пантера, готвеща се за скок. Явно само пистолетът то спираше.
— Казва, че ще открадне пратката — преведе той. После от гърлото му се изля нов порой горещи арабски ругатни.
— Оръжието на земята! — пак извика бодигардът. — За последен път ви повтарям!
Мъжете се подчиниха. Всеки от тях извади пистолет от, колана или презраменния си кобур и бавно го остави на земята.