Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Сега горе ръцете! Горе ръцете! — изкрещя арабинът.
Всички вдигнаха ръце.
— Ритнете оръжието напред. Ритнете го! — Отново всички изпълниха заповедта.
Телохранителят обърна глава към руснаците, но без да изпуска от поглед Белгази.
— Много съжалявам — каза той на английски със силен акцент. — Много съжалявам. Опитахме се да купим ракетите от вас. Но вие не искахте да ни ги продадете.
— Кой сте вие, мама му стара? — злобно изсъска руснакът.
— Няма значение. Важното е, че ви предлагахме пари, но вие отговорихте, че вече имате купувач — Белгази. Предложихме да ви платим повече! Но не пожелахте да ни изслушате.
— Защото познаваме този човек, имаме бизнес с него — отвърна руснакът. — Докато с непознати скапаняци, виж какво се получава! Виждаш ли?
Белгази изригна нова канонада от арабски обиди.
— Моля те, Ахил — спря го Хилгър. — Трябва да съм наясно какво става. „Ракети“ ли каза този?
Белгази започна да свива и отпуска юмруци, като че ли се опитваше да изхвърли част от излишната енергия, която иначе щеше да го погълне.
— Ти ли прати онова френско лайно в Макао? — попита бодигарда си той. — Ти си бил, нали?
Мъжът утвърдително кимна.
— Съжалявам, господин Белгази, много съжалявам. Но вие бяхте единствената причина тия хора да не искат да ни продадат алазаните.
Алазани ли? — помислих си.
— Кои сте „вие“?
Арабинът не отговори.
Белгази разпери ръце и се засмя. Смехът му прозвуча заплашително, почти безумно.
— Прав си, няма значение! Защото аз щях да ви продам алазаните! Само трябваше да ме помолите!
Бодигардът поклати глава.
— Тия са специални, знаете го, със сигурност щяхте да учетворите цената. И освен това щяхте да продадете малки количества на много купувачи. Само че на нас ни трябват всичките. Затова искахме да ги купим направо, а вие стояхте на пътя ни. Съжалявам.
— Как ще изнесете стоката от Хонконг без моя помощ, а? — попита Белгази.
Арабинът кимна почти съчувствено, като че ли съжаляваше, че поставя своя бивш работодател в толкова срамно положение.
— Подготвили сме се за транспортирането на алазаните. За всичко сме се погрижили.
— Какви са тези алазани, Ахил? — намеси се Хилгър. — Ракети ли има в контейнера?
Белгази сви рамене.
— Джим, хайде да не ми задаваш въпроси, на които не искаш да ти отговоря, а?
— Ти ми каза, че това е поредната пратка малокалибрено оръжие — по-скоро на себе си, отколкото на Белгази, рече американецът.
Представях си как се въртят зъбните колелца в мозъка му: „Пет милиона ми прозвучаха прекалено много, трябваше веднага да се сетя, че има нещо гнило в Дания. По дяволите, тези типове се опитват да пренесат нещо адски кофти. Използвали са ме.“
Бодигардът обърна глава към руснака и без да откъсва поглед от Белгази, заяви:
— Ние не искаме парите. Задръжте ги, ваши са. Щяхме да ви платим същата сума, ако ни се бяхте доверили. Може би другия път ще се споразумеем по-лесно, защото сега вече сте „имали бизнес“ с нас, както се изразявате.
— Да задържим парите ли? — попита единият руснак.
Арабинът потвърди с кимване.
— Ние искаме само алазаните. И следващия път — вашата благосклонност.
Зачудих се дали казва истината. Можеше да блъфира, да дава надежда на руснаците, за да ги убеди да се примирят. Но дори в момента да беше искрен, руснаците щяха да са глупаци, ако му повярваха. Психиката на престъпник, който изведнъж разбира тоталната си власт над живота на друг човек, рядко е стабилна. Амбициите му нарастват, първоначалните му цели се променят. Виждайки треперещите жертви пред себе си, нервният въоръжен крадец съзнава, че може не само да ограби тези хора, а да направи всичко с тях, и престъплението, започнало като обикновен въоръжен грабеж, ескалира до садизъм, често до изнасилване. Ако това тук продължеше още минута, можех да си представя мислите на бодигарда: „Защо да не взема петте милиона? За справедлива кауза са…“ И в следващия момент можеше да реши, че ще бъде най-добре да не оставя свидетели.
Хилгър внимателно наблюдаваше мъжа и лицето му издаваше, че се съмнява в твърдението му. Вероятно бе запознат с тези не много приятни аспекти на човешката психика не по-зле от мен. Не мислех, че в такъв случай ще остане пасивен още дълго.
Освен това не ми се стори особено доволен да узнае, че пратката съдържа нещо друго, освен малокалибрено оръжие. Зачудих се дали е решил да направи нещо по въпроса.
Руснаците размениха няколко реплики помежду си и разбрах, че съм бил прав: разговаряха на руски. Или може би на украински? Или на беларуски?
Смаяно наблюдавах ставащото през бинокъла. С малко късмет всичко наистина можеше да се развие идеално. Бодигардът екзекутира шестимата мъже. Докс го поваля, докато се качва в буса. Или пък всички откриват огън един срещу друг и Докс очиства „оцелелите“. Аз грабвам брезентовия сак и отпрашваме.