Аз, вещицата

— Не съм мъртва. В квартирата си съм и Матю е с мен. — Усмихнах му се леко. Той не отвърна с усмивка.

— Какво става? — попита Ем от другия апарат. След смъртта на родителите ми косата на Ем бе побеляла за няколко месеца. По онова време беше още млада жена, нямаше трийсет, но винаги е била по-крехката, сякаш можеше да я духне малко по-силен вятър. И тя като леля ми бе разстроена от това, което й подсказваше шестото чувство.

— Опитах се да взема ръкописа, това е всичко — казах ведро, не исках да ги товаря. Матю ме погледна укорително и се извърна. Но това не помогна. Леденият му поглед се заби в рамото ми. — Но този път не можаха да го открият в хранилището.

— Да не мислиш, че ти се обаждаме заради някаква си книга? — възмути се Сара.

Дълги студени пръсти издърпаха слушалката от ръката ми.

— Госпожице Бишъп, аз съм Матю Клермон — каза той рязко. Когато се пресегнах за слушалката, Матю сграбчи китката ми и поклати предупредително глава. — Даяна получава заплахи. Една от тях е от Питър Нокс.

Нямаше нужда да съм вампир, за да чуя виковете от другата страна на линията. Той пусна китката ми и ми подаде слушалката.

— Питър Нокс! — възкликна Сара. Матю затвори очи, сякаш силният й глас бе наранил слуха му. — Откога се мотае наоколо?

— От самото начало — отговорих с треперещ глас. — Той е вещерът, който се опита да проникне в мозъка ми.

— Нали не го допусна? — Личеше, че Сара е изплашена.

— Направих каквото ми бе по силите. И не съм много сигурна какво правя, когато става въпрос за магии.

— Скъпа — намеси се Ем, — много от нас имат проблеми с Питър Нокс. По-важното е, че баща ти му нямаше никакво доверие, абсолютно никакво.

— Баща ми!? — Подът под краката ми се разлюля и Матю обви ръка около талията ми, за да ме задържи. Разтърках очи, но не успях да премахна образа на баща ми със счупения череп и разпрания корем.

— Какво друго се случи, Даяна? — попита тихо Сара. — Питър Нокс сигурно те е уплашил до смърт, но има и още нещо.

Хванах със свободната си длан ръката на Матю.

— Някой ми изпрати снимка на мама и татко.

От другата страна на линията настана тишина.

— О, Даяна — промълви Ем.

— Онази снимка ли? — попита мрачно Сара.

— Да — прошепнах аз.

Сара изруга.

— Дай ми го пак.

— Той те чува прекрасно от мястото си — отбелязах аз. — Освен това можеш да ми кажеш всичко, което смяташ да кажеш на него.

Ръката на Матю се отмести от талията ми към долната част на гърба ми. Започна да масажира стегнатите ми мускули, докато те започнаха да се отпускат.

— Тогава и двамата ме слушайте. Бягай много, ама много далече от Питър Нокс. И по-добре вампирът да се погрижи да го направиш, защото иначе него ще държа отговорен. Стивън Проктър бе най-общителният мъж на света. Беше му трудно да изпитва неприязън към някого, а ненавиждаше този вещер. Даяна, незабавно се прибирай.