Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Имах нужда от малко чист въздух — обясни Джейн, изправи се и приближи стената срещу хладилника, където имаше подредени снимки. На тях се виждаха две руси момиченца с еднакви лица. Различаваха се само по ръст.
— Като близначки са — отбеляза Джейн.
— Всички казват така. Напук на Мелъни. Много държи да се знае, че е с три години по-голяма от Шенън и поне десет сантиметра по-висока.
Джейн бързо съобрази, че именно по-малката е в един клас с Емили.
— Е, как й се вижда на Шенън училището тази година?
— А, хич не си пада по него. Ако имаше възможност, щеше да си стои все у дома. Голяма домошарка е. А Емили?
— На нея й харесва — отвърна Джейн с разтуптяно сърце.
Възможно ли е Ан Халорен-Гимблет просто да не е чула за смъртта на дъщеря й.
— Да сте ходили напоследък на екскурзия?
— Бях с тях, когато ги водиха на наблюдението в пожарната. Но всички се държаха толкова прилежно, че чак беше скучно. Липсвахте ми — Ан толкова се притесни, че даже стойката й се промени.
Сви рамене и зачупи пръсти.
— Наистина трябва да се приготвям.
Джейн я последва в антрето. Не знаеше как да постъпи — трябваше да стигне до нещо определено. Да се увери, че дъщерите им са били в един клас тази година. Не миналата. Че преди половин година, Ан е придружавала класа на екскурзията в Бостън, че дъщеря й не е загинала при катастрофа преди повече от година, че Емили е жива и здрава…
— Мислите ли, че момичетата ще са пак в един клас догодина? — реши се най-сетне Джейн и отправи поглед към хола.
— Ами те са заедно от детската градина — отвърна Ан, отваряйки входната врата. — Сигурна съм, че няма да ги разделят.
Вместо да излезе обаче, Джейн се насочи към хола. Подмина семейните фотографии над камината и се загледа в познатите училищни снимки, подредени върху капака на детското пиано.
— Да не повярваш как бързо растат, нали? — приближи Ан и се надвеси над рамото й.
Джейн оглеждаше снимките. Откриваше Емили без затруднение — от подготвителната група в детската градина до първи клас. После попадна на фотография, която не й беше позната.
— Тази ми е любимата — рече Ани взе снимката от мястото й. — Как само се усмихват с щърбите си усти?!
Джейн грабна снимката от ръцете й. Ан извика от изненада.
— Какво правите!? — уплашено попита тя.
Джейн не й обърна внимание. Трескаво търсеше между лицата своята седемгодишна дъщеря. Откри я в задната редица. Усмихваше се свенливо с леко превити като на баща си рамене.
— О, Господи! — изкрещя Джейн. — Жива е! Жива е!
— Госпожо Уитакър — върна се към официалния тон Ан, — искате ли да позвъня на съпруга ви?
— На мъжа ми? — стрелна я с поглед Джейн. — Не! Само това не! Не му се обаждайте!
Ан я потупва успокояващо.
— Добре, добре, няма. Само се притеснявам. Не ми е ясно какво правите тук. Струва ми се, нещо не е наред. Ще ми кажете ли какво?
Джейн едва изговаряше думите, разтърсвана от плач.
— Вече всичко е наред. Детенцето ми е живо! Емили е жива!
— Разбира се, че е жива.
— Жива е! Не съм я убила!
— Убила ли? Госпожо Уитакър, наистина смятам да позвъня на мъжа ви…
— Той ми каза, че е загинала при катастрофа. Че аз съм шофирала, че е издъхнала в ръцете ми…
— Какво? Кога? Боже мой, кога е станало?
Но тя не е мъртва! Жива е! Ето я! — Джейн заби пръст в снимката. — Била е в класа на Шенън.
— Да. Жива е — рече Ан със странна мекота в гласа. Явно бе решила, че няма смисъл да търси логика в думите на Джейн. — Жива е и е много красива. Толкова е висока. Не мога да я позная напоследък. Скоро ще стигне госпожица Ръдърфорд.
Настъпи миг тишина.
— Какво казахте? — попита Джейн.
Гласът на Ан Халорен-Гимблет едва се чуваше.
— Казах, че скоро ще стигне учителката.
— Учителката им се казва госпожица Ръдърфорд, така ли?
Уплахата отново се върна в гласа на Ан.
— Вие не знаете ли?
— Пат Ръдърфорд?
— Да. Точно така.
— Имала съм среща с учителката на Емили! — пошепна изненадано Джейн.
— Да. Всички имахме личен разговор в края на учебната година.
— Не съм имала връзка с Пат Ръдърфорд.
— Моля?
— Била е учителката на Емили.
— Госпожо Уитакър, съвсем се обърках. Мисля, че имате нужда от помощ.
— Имам нужда от вашия телефон — Джейн избута жената, изтича в кухнята и грабна белия телефон от стената.