Царството [calibre 1.48.0]

- Аз съм царят на Шангри Ла. Дойдох от Германия да спечеля монасите за нашата кауза, да намеря Книгата Дзян и да създам свръхчовека. Тази нощ ще се присъединя към Учителите в небесата.

Говореше като заложник, който повтаря като мантра онова, което неговите тъмничари са му набили в главата.

- Аз възнамерявам да избягам, дори да умра при опита. Ела с мен. Можем да вземем Книгата Дзян с нас.

Царят бавно вдигна тежките си китки на височината на гърдите и обърна длани, сякаш за пръв път имаше възможност да се възхити на златните си гривни.

- Тази нощ аз ще изгоря. Единственото, което ще остане от мен, са тези парчета злато и няколко кости, които ще бъдат разхвърляни по планинския склон извън манастирските стени. На сутринта ще стопят златото и ще го излеят наново, така че гривните да ти стават. Тогава няма да можеш дори да мечтаеш за бягство.

Беше прав, как можеше да се надява да отиде пешком където и да било, особено из планинската пустош? Сигурно му беше струвало огромно усилие да се изкачи до площадката на кулата. Идеята, че би могъл да избяга по суша, беше направо нелепа.

- Можем да ги свалим...

- Не, не е възможно. Мога да ходя където си искам в моето царство, освен в работилницата. А и не притежавам подобни умения. По-лесно би ми било да си отрежа ръцете и краката...

Какъв жесток и подъл начин да бъдеш затворен, казах си аз. Какви зли люде бяха тия лами от Шангри Ла, които се преструваха на светци, ръководещи света.

- Това място е зло. Тези монаси нямат сила извън стените на своята гомпа. Те са те затворили и възнамеряват да те убият...

- Това е лъжа - неочаквано се разпали мъжът. - Аз съм царят на Шангри Ла. Игуменът ни помогна, като използва Книгата Дзян. Помогна на германския народ да спечели войната!

Боже мили, помислих си аз, той е съвсем полудял. Дори не знае какво се е случило във външния свят. Искаше ми се да го раздрусам, за да се събуди.

- Човече, какви ги приказваш? Германия изгуби войната. Съюзниците победиха и вашата мечта беше разрушена... Монасите не са ви помогнали...

Царят ме погледна със странно изражение на лицето. Може би бях успял да пробия бронята му. Продължих да говоря, но с по-внимателен тон, защото се страхувах, че разкритията ми могат да предизвикат катастрофа.

- Япония, Германия и Италия бяха победени. Америка, Франция, Великобритания победиха. Руснаците превзеха Берлин и Хитлер се самоуби. Всичко свърши. Тези монаси не са ви помагали, а теб са те държали като затворник...

В този момент царят ми се изсмя. Смехът му беше с такава маниакална сила, че отстъпих назад към стълбището.

- Глупако, мозъкът ти е промит точно както искахме. Германия не изгуби войната. Кои три страни са икономически гиганти след 1945 година? В кои страни е най-голяма продължителността на живота, къде са най-големите технологични достижения, най-добрите университети и най-добрите инженери?

Аз го гледах потресен. Умът ми беше блокирал. Той ме погледна високомерно и за втори път глухият му смях отекна наоколо и се понесе над зъберите.