Принцеса с часовников механизъм

които са го обичали и са били убити. Не е невъзможно да бъде разбран. И

все пак, нищо не извинява резултата. Мисля, че когато правим избор

(защото всеки избор е отделен, независим от тези, които сме направили

преди), трябва да се вгледаме внимателно не само в мотивите си за този

избор, но и в резултата, който той ще има и дали от нашите решения няма

да пострадат добри хора.

Последва мълчание. А след това той заяви:

— Вие сте много мъдра, Сесили Херондейл.

— Не съжалявайте твърде много за изборите, които сте направили в

миналото, Гейбриъл — каза момичето. Даваше си сметка, че му говори на

малко име. — Просто се погрижите да вземате правилните решения за в

бъдеще. Винаги можем да се променим и да станем по-добри.

— Не мисля, че това е промяната, която баща ми би искал да види у

мен — рече младежът. — И въпреки всичко, все още ми е трудно да

отхвърля надеждата за неговото одобрение.

Сесили въздъхна.

— Можем да направим единствено най-доброто, на което сме

способни, Гейбриъл. Самата аз се опитах да бъда детето, което родителите

ми искаха да бъда — младата дама, която очакваха да стана. Тръгнах си, за

да върна Уил у дома, защото смятах, че така е правилно. Знаех, че ги боли,

задето той беше избрал друг път... правилния път за него, колкото и

странно да го откри. Това е неговият път. Не избирайте пътя, който баща

ви би избрал за вас. Нито пък брат ви. Бъдете ловец на сенки, само ако вие

го искате.

Когато отговори, Гейбриъл прозвуча като детенце:

— Как ще разбера дали правя верния избор?

Отвън се разнесе тропот на конски копита. Мълчаливите братя си

тръгваха. „ Джем“, помисли си Сесили с остра болка в сърцето. Брат й

винаги беше гледал на него като на своята пътеводна звезда — компас,

който неизменно го насочва в правилната посока. Тя никога досега не

беше смятала брат си за щастливец и изобщо не бе очаквала да си го

помисли точно днес и все пак... все пак беше точно така. Да имаш някого,

на когото винаги можеш да разчиташ по този начин, без непрекъснато да

се тревожиш, че поемаш по грешен път.

Колкото за себе си, толкова и за момчето до прозореца, Сесили

придаде твърдо звучене на гласа си:

— Може би, Гейбриъл Лайтууд, аз имам вяра във вас.