Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Ричард го притегли, притисна го до себе си и го целуна по двете бузи. После братовчедът Джеймс закрета, свел глава, без изобщо да се обръща.
Ричард обаче го изпроводи с поглед, докато той вървеше между зеленчуковите лехи към портата на крепостта. Братовчедът Джеймс свърна зад ъгъла и се скри. „И аз, братовчеде Джеймс, ще се моля за тебе — помисли затворникът, — защото те обичам повече и от баща си.“
Лизи Лок му се беше увесила на раменете, когато той събра войнството си около масата в общото помещение на углавните.
— Не че напирам да съм ви водач — обърна се Ричард към петимата другари, които си беше избрал: Бил Уайтинг, Уил Конъли, Неди Перът, Джими Прайс и Тафи Едмъндс. — На трийсет и седем години съм, сиреч, най-възрастният измежду вас, но не съм от хората, родени да водят, знайте го още отсега. Както си е редно, всеки от нас трябва да търси сили и напътствия от самия себе си. Въпреки това знам някои неща, имам и човек сведущ, който ме държи в течение за политиката в Лондон, както и братовчед аптекар в Бристъл, изключително умен и предвидлив.
— Знам го — кимна Уил Конъли. — Джеймс Морган от Корн Стрийт. Познах го още щом влезе. Рекох си — бре, бре, бре, нашият Ричард Морган не е случаен човек, има дебели връзки.
— Хайде, млъкни. Първо трябва да ви кажа, че мъжете на плаващите затвори са разделени на групи от по шестима, които работят и живеят заедно. Ако нямате нищо против, мисля ние шестимата да се обединим в група, преди да го е сторил някой тъмничар. Съгласни ли сте?
Те побързаха да кимнат.
— Пак извадихме късмет, че от тук за Лондон заминаваме дванайсет души. Останалите шестима без Айк са младички, както гледам, той предпочита тяхната компания повече, отколкото нашата. Ето защо и смятам да му предложа да направи същото и с петте момчета. Така ще бъдем на кораба затвор дванайсетима души и ще се браним взаимно.
— Неприятности ли очакваш, Ричард? — свъси се Конъли.
— Да ти призная, Уил, и аз не знам какво да очаквам. Подготвен съм за тежки времена, но не защото хората, които ми дават сведения, са ми казали нещо — обратното, защото усещам, че не ми казват всичко. Всички тук сме от западните краища. В плаващите затвори няма да е така.
— Ясно — отбеляза Бил Уайтинг, както никога, без да се шегува. — Най-добре е още сега да решим какво ще правим. После може и да е късно.
— Колцина знаят да четат и пишат? — попита Ричард.
Конъли, Перът и Уайтинг вдигнаха ръце.
— Четирима. Пак добре. — Той посочи петте сандъка, оставени на пода до него. — А сега нещо друго. В тия сандъци има вещи, които ще ни предпазят от болести, например филтри за вода.
— Ох, Ричард! — възкликна подразнен Джими Прайс. — Обърнал си ги тия филтри едва ли не в религия. Лизи добре го каза, заприличал си на поп, който отслужва служба.
— Вярно е, превърнало ми се е в религия да бъда здрав — погледна Ричард доста сурово насъбралите се. — Уили и Неди, вие двамата как не се разболяхте? Все пак сте лежали цяла година в Нюгейтския затвор в Бристъл.
— Пиехме само бира — отвърна Конъли. — Семействата ни носеха пари, за да се храним добре и да не пием каквото ни падне.
— А аз, докато лежах там, пиех вода — уточни Ричард.
— Не може да бъде! — ахна Неди Перът.
— Може, може! Пречиствах си водата с филтъра от шуплест камък — мине ли през него, става чиста като сълзица. Затова и братовчед ми Джеймс ги внася чак от Тенерифе. Ако си въобразявате, че водата в Темза е по-чиста, отколкото в Ейвън, само до седмица ще сте трупове. — Той сви рамене. — Ваша работа. Ако ви е по джоба да пиете само бира, добре. Но в Лондон ще бъдем далеч от семействата си, те няма да са ни под ръка, за да ни помагат. Длъжни сме да пестим златото, с което разполагаме, за подкупи, вместо да го харчим за бира.