Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
— Дванайсет и половина — рече Макдоналд. — Бъръс трябва да е вече в телефонната централа.
— Да — отвърна Мън.
— И жиците сигурно са прерязани — добави докторът.
Колоната сви по една улица. Къщите зад голите дървета тънеха в мрак. Тук уличните лампи не светеха. Отминаха едно кръстовище, където друга улица се отклоняваше под ъгъл и обръщайки се на седлото, Мън смътно различи ариергарда, който завиваше по нея. Знаеше, че има за задача да заварди изхода на града откъм тази страна.
Някъде далеч, почти заглушен от тропота на копитата, се разнесе пушечен изстрел. Тозчас му отвърна залп, последван от няколко разпокъсани взрива, които прозвучаха колебливо и безобидно. Пърси Мън не можа веднага да схване какво означава този пукот, но после разбра, че действат хората на Мърдок.
— Откъм запад иде — рече мъжът от другата страна на доктора и навири глава. — Точно там и трябва да е Мърдок.
— Започна се! — заяви най-невъзмутимо Макдоналд сякаш изобщо не го беше чул.
Мън забеляза, че в дясната си ръка докторът стиска револвер. Вдигна го бавно с изправена нагоре цев и Пърси Мън притаи дъх в очакване на изстрела. Той не закъсня — тресна оглушително, кажи-речи, в ухото му. Последва продължителна тишина, след това някъде зад него отекна втори залп. Револверът подскочи в ръката му при отката, но единичният изстрел бе погълнат и се изгуби в грохота на останалите.
В няколко къщи светнаха лампи. Малко по-надолу по улицата изпищя жена, като отначало се разнесе сърцераздирателен и продължителен вопъл, последван от две задъхани изхлипвания, които преминаха в плач. Светлините започнаха да гаснат. След като челото на колоната се скри, жената отново изпищя.
Тая трябва да я ошамарят и да я турят в студена вана — рече спокойно доктор Макдоналд. — Сама си го търси.
Колоната потегли в тръс по хълма към ъгъла на „Джефърсън“ и Главната. Вече бе стигнала търговската част и се движеше между магазините, чиито студени призрачни витрини безучастно се блещеха към улицата. Малко преди кръстовището докторът изкомандва:
— Пърс, разположи хората си на този ъгъл, оттам се вижда и в четирите посоки. Те ще се зададат отдолу и ще излязат на „Джефърсън“.
— Добре — отвърна Мън и поведе кобилата си към тротоара.
Колоната се движеше покрай него и той наблюдаваше нестройните редици и белите еднообразни маски под ниско нахлупените периферии на шапките. Дори и на слабата светлина успя да забележи, че мнозина от конниците са измъчени и отрудени. Ръбатите им като чукове глави се поклащаха върху изпружените вратове при всяко движение на телата. Някои вече бяха каталясали, а до заранта оставаше много време.
Неговата дружина и онази, с която щяха да действат, оформяха ариергарда на колоната. Малко преди да се изравнят с него, той вдигна ръка и те се скупчиха наоколо му като стадо.
— Мистър Алън и мистър Тод! Тръгвате на запад по Главната и заставате на следващия ъгъл, тъй че да може да наблюдавате кръстовището! — нареди Мън. — Шумка да шумне, единият от двама ви се връща обратно!
— Добре — рече именуващият се Алън.
Изправен на коня си, Бентън Тод не каза нищо. Двамата се отделиха от останалите, завиха зад ъгъла и препуснаха на запад.
— Другите се стройте в редица по четирима на този ъгъл — нареди Мън и посочи мястото — и изчакайте, докато всичко свърши — След малко добави: — Ние се изтегляме последни, поне в тази част на града!
Мъжете обърнаха безразборно конете и заеха указаната им позиция.
— Майчице, бая студ ще берем — обади се някои. — От север се вдига вятър и налита право към „Джефърсън“, а тук няма завет.
— Няма да е задълго — успокои го Мън, — пък и такова е нареждането.
— Ама аз не се оплаквам — отвърна оня.
Останалата част от колоната вече беше долу, на източния край на Главната улица. Там, край линията, разположени от двете страни на „Фрънт Стрийт“, бяха складовете. Пърси Мън се запита дали вече са поставили динамита. Предположи, че пешаците са стигнали подножието на хълма. Свали ръкавица и вдигна ръка, за да види откъде духа вятърът. Доколкото му позволяваха сградите наоколо, определи, че е северен. Надяваше се да не се усили. Малко повече да задуха и покрай горящите складове като нищо щеше да отиде целият град. Ала най-опасен щеше да е източният вятър. Той би подгонил огъня през центъра на града, нагоре по хълма към тях.