Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
Поспрял в изсъхналия бъз, опасващ пътеката, преди тя да пресече линията, доктор Макдоналд се заслуша в приближаващия вой на свирката. Дългият ослепителен лъч на фара се вряза като нож в мрака и освети с призрачна светлина храсталаците и тревата от двете страни на релсите. Локомотивът профуча през прелеза с оглушителен грохот и той за миг зърна силуета на огняря, навел се да хвърли лопата въглища в пещта. Когато отмина и последният вагон, изсъхналите листа наоколо се кротнаха, изоставени от въздушния вихър, който влакът отнесе, устремен в тунела от светлина пред себе си.
— Точен е — отбеляза докторът, като загаси клечката кибрит, на чиято светлина бе погледнал часовника си, и решително щракна капачето му. — Точен е — повтори той.
— Чудя се дали машинистът е видял ония там — рече мъжът до него и кимна към гарата, оттатък пътеката.
— Ако ги е видял, поне ще има какво да разправя на децата си, когато утре стигне в Чикаго — отвърна доктор Макдоналд.
Той продължаваше да се взира в отдалечаващия се влак. Бледото огнено сияние на разтворената пещ осветяваше бухналото начало на иначе невидимата, пълзяща след локомотива димна опашка. Огнярят вероятно зареждаше пещта, преди да свият на северозапад.
— Ами! — възрази нечий глас от сянката на гъсталака. — Машинистът е от другата страна, така че нищо не е видял!
Влакът вече се бе изгубил в нощта.
Минута-две никой не пророни дума. Не се чуваше нищо, освен хрипкавия, неспокоен шепот на притъмнялата гора отвъд пътеката, наподобяващ повей на вятър сред сухи, все още неокапали листа. Но вятър нямаше. Доктор Макдоналд започна тихичко да си тананика:
— Студено е — промърмори някой. — Защото висим на едно място — отвърна друг.
— Абе то дано не ни стане по-горещо на разсъмване — възрази първият.
Докторът продължаваше да си припява под нос:
— Вярваш ли, че наистина се е разчуло?
Доктор Макдоналд тихичко изви:
— Как да не вярвам — отвърна другият, нали го каза каруцарят на „Алта“?
Докторът спря да пее.
— Ако има пазачи или каквито и да са там, както казва онзи приятел — рече той, — то това ще бъдат работници, служители или негри, дето си нямат друга работа. Освен ако не са докарали помощ с влака. Но след малко, като дойде, ще разберем — и продължи да си припява, ала толкова тихичко, че думите вече не се разбираха. Другите мълчаха.
— Ето, чувам го — обади се Мън.
По пътеката откъм прелеза долетя конски тропот — усилващ се тътен от копита върху мека пръст, сякаш удари по влажна, отпусната кожа на барабан. Ненадейно от мрака току до тях изникна силуетът на кон и ездачът му скочи от седлото.
— Е? — попита доктор Макдоналд.
— Нищо — отвърна оня. — Пълно мъртвило. Обходихме горната част на града, завъртяхме се край складовете, видяхме и пристигането на влака. Всичко е спокойно.
— Аха! — изпусна докторът мека, гърлена въздишка. После извади часовника от джоба си и драсна клечка кибрит. Закри пламъчето в шепа и погледна часовника, като за миг дългообразото му скулесто лице също се освети. — Дванайсет без осем — отбеляза спокойно той и духна клечката. — Мистър Мърфи, мистър Сайкс, готови сме!
Двамината, които стояха до него в края на пътеката, се шмугнаха веднага в мрака на шубраците и сред шум от чупене и мачкане на сухи бъзови стебла и листа изведоха конете си.
— Кажете на мистър Силс да настъпва! — нареди Макдоналд. — Предайте му да влезе откъм долния край на „Джефърсън Стрийт“, но да гледа да не е по-рано от дванайсет и половина! Оттам нататък знае какво да прави. Вие, мистър Сайкс — и се обърна към другия, който вече бе яхнал коня си, — кажете на мистър Мърдок да удари по същото време моста на Чери Крийк. Сетне той си знае работата. Но ги предупредете да не посягат на жиците, преди да са изминали поне пет минути от влизането им в града. Това е!
Двамината обърнаха конете, пришпориха ги и още преди да е заглъхнал тропотът от копитата, се изгубиха в мрака. Доктор Макдоналд погледна след тях и нареди: