По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема се засмя, но почувства как в гърлото й заседна буца. Наистина щяха да й липсват тези откачени тексасци.
— Бъди добра с Декстър, Тори – прошепна тя. – Той е прекрасен човек.
Тори я прегърна, но изражението й помръкна. Треперещите устни на Ема се извиха в колеблива усмивка, после вдигна голямата си торба и се извърна към изхода.
— Ема!
Сърцето й подскочи в гърдите и когато се обърна, тя видя Кени да тича към нея. Изглеждаше ужасно. Панталонът му беше измачкан, лицето небръснато, а върху разрошената му коса бе нахлупена тъмносиня бейзболна шапка с логото на „Дийн Уитър”.
— Почакай! – Кени се втурна напред и по пътя едва не събори една възрастна жена. Закова се пред нея. Гърдите му се повдигаха и спускаха и той си пое дълбоко дъх.
Сега какво? Кени се взираше безпомощно в застаналата пред изхода Ема и сякаш въздухът не достигаше дробовете му. Беше тичал от паркинга до тук, но не това беше причината да не може да диша. Явно нещо наистина с дробовете му не беше наред.
Миналата нощ, след като си тръгна от „Роустабаут”, с часове кара безцелно наоколо и по някое време незнайно как се озова на магистралата за Далас. Когато пристигна, вместо да си легне, отиде направо на игрището за голф. Покори трийсет и шест убийствени дупки, а когато узна за победата на Тайгър, прекара още един изтощителен час на игрището. Замаян, с по-мътнели очи от умора, едва се добра до дома си, когато осъзна какъв ден е днес. Заряза съня и потегли към далаското летище.
— Госпожо, вече трябва да се качвате на борда – любезно, но решително се обади дежурният служител.
Кени видя, че Ема смръщи чело, сетне устата й се сгърчи. Тя улови ръката му и торбата й се удари в бедрото му.
— О, Кени, толкова съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те забърквам. Просто не мислех. Действах, без да мисля, и… Никога няма да си простя. Всичко стана толкова бързо, че…
Кени осъзна, че ако не я спре начаса, тя ще прахоса последните им оставащи минути в пространни извинения, ала сега, когато най-сетне се бе изправил лице в лице с нея, не му хрумваше нито едно от десетината важни неща, които искаше да й каже, особено пък в присъствието на Тори и Декс. Знаеше единствено, че не може да позволи на Ема да си тръгне, преди да й каже колко непоправимо бе прецакала целия му живот. А и освен това… трябваше да се сбогува с нея.
— Ще се махнеш ли от тук? – извъртя се той рязко към сестра си.
— Когато аз пожелая – отряза го Тори.
— Вече си пожелала!
Декс пристъпи напред, улови я за китката и я повлече настрани, за да може Кени да остане насаме с Ема.
— Госпожо, изходите ще се затворят всеки момент. Трябва да се качите на борда.
— Просто им кажи да почакат още една минута! – озъби му се Кени и го прониза свирепо с поглед.
— Съжалявам, сър, но това е невъзможно.
Ема подаде на служителя бордната си карта и погледна умоляващо към Кени.
— Трябва да вървя.
Кени скръцна със зъби.
— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш как възнамеряваш да ме измъкнеш от лепкавата каша, в която превърна живота ми.
Очите й се забулиха.
— Опитах да обясня на онзи отвратителен телевизионен репортер – всички опитахме – но той не пожела да ни изслуша. – Тя закрачи към изхода. – Обещавам, Кени, ще говоря с Дали и ще оправя всичко. Оставих му няколко съобщения, но преди да тръгна, той не бе отговорил на нито едно. Ще му се обадя веднага след като сляза от самолета.
— Какво си направила? – Той се изстреля напред към изхода и я дръпна назад.
— Сър! – изсъска служителят.
За по-голяма убедителност Кени разтърси леко Ема.
— Кълна се, че ще съжаляваш, ако кажеш и една дума на Дали за тази история!
Дежурният пристъпи напред.
— Госпожо, желаете ли да повикам охраната?
— Не, не – поклати глава Ема. – Всичко е наред. – Отново сграбчи ръката му. – Разбира се, че съм длъжна да говоря с Дали. Аз съм отговорна за случилото се. Трябва да му обясня, че вината за всичко е моя.
— Дяволски си права и ще трябва доста да се постараеш, докато я загладиш, като започнеш още сега. Не се качвай на този самолет.
— Нямам избор. Трябва да се върна.
— И да ме оставиш сам да сърбам попарата, която надроби? Няма да стане.
— Няма да те оставя. Вече ти казах, че ще обясня на Дали и…
— А аз вече ти казах да си гледаш работата.
— Но…
— Госпожо, ще се качвате ли на самолета, или не?
— Да!
— Не, няма!
Изведнъж очите на Ема се наляха със сълзи. Защо трябваше да разкъсва сърцето му със сълзи?
— Престани веднага! – избухна той. – Няма да се измъкнеш с рев и сълзи!