По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема нямаше повече сили да се преструва. Бе изгубила всичко, което й бе скъпо, и можеше поне с достойнство да понесе поражението, без да замесва някой друг.
— Не съм лесбийка – промълви тихо. – Целунах Тори, защото отчаяно исках да се избавя от теб.
— Лъжеш.
Младата жена пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Ако бях лесбийка, нямаше да се срамувам от това, но не съм. От самото начало ти казах, че не желая да се омъжвам за теб. Но ти не само не пожела да ме чуеш, но и най-безсрамно ме изнудваше.
— Не съм правил нищо подобно.
— Не зная как другояче може да се нарече. Ти заплаши, че ще продадеш „Сейнт Гъртруд”, ако не се подчиня на желанието ти. Аз обичам това училище. Ти не ми остави друг избор.
Хю изпъна рамене и надменно изду гърди.
— Дълбоко се заблуждаваш! Като че ли ми се налага да принуждавам, която и да било жена да се омъжи за мен. Аз съм от една от най-старите и уважавани фамилии в цяла Англия.
Ема отново си напомни, че е безполезно да спори с него. Когато ставаше дума за собствената му значимост, Хю Холройд нямаше равен. Налагаше се да прибегне до последното си оръжие, макар че още преди да заговори, знаеше колко е ненадеждно.
— Предупреждавам те без заобикалки, че ако затвориш училището, ще направя всичко по силите си, за да те унищожа.
Заплахата й изобщо не го стресна. Вместо това той се усмихна презрително.
— Интересно как едно нищожество като теб ще унищожи някой като мен.
— Като кажа истината.
Той доби отегчен вид.
— Знаеш ли, това наистина ще е достатъчно. О, аз нямам такива високопоставени връзки с пресата, но добре познавам Колин Еътеридж от „Лоуър Тилби Стандарт” и съм преподавала на дъщерята на Ивлин Лъмли. Ивлин пише репортажи за рубриката
„Дом и градина” за местната радиостанция в Лоуър Тилби. Тя е истинска вълшебница с розите, затова има много предан кръг слушателки. Признавам, че контактите ми са твърде скромни, но дори и малките камъчета могат да преобърнат колата, а двете са ми добри приятелки. За тях ще бъде удоволствие да публикуват моята версия на историята.
— Никой няма да им повярва – присмя й се херцогът. – Нищо не можеш да докажеш.
— Може би не, но ще плъзнат всякакви слухове.
— Наистина ли смяташ, че твоите незначителни приятелки могат да навредят на особа с моето положение?
— Сражавам се с това, с което разполагам – отвърна тя простичко.
Изпита задоволство, като видя, че все пак е привлякла вниманието му. Може би малката й заплаха ще го накара да помисли два пъти, преди да започне да действа.
Хю посочи заповеднически към вратата.
— Махай се от очите ми. И не се надявай да намериш работа в прилично и уважавано английско училище, защото съм сигурен, че това няма да се случи.
Наистина ли притежаваше толкова голяма власт? Ема се съмняваше, но в същото време знаеше, че той можеше да й попречи да получи място, подобаващо на квалификацията й.
Осъзна, че цялата трепери и трябва час по-скоро да си тръгне. Но не можеше да го стори, докато не му каже всичко, което толкова дълго бе таила в себе си.
— Ти си един ограничен, надут и самовлюбен мъж, Хю. Но което е още по-лошо, имаш зло сърце. „Сейнт Гъртруд” заслужава много по-добър покровител.
Франческа бе застанала до прозореца в дневната, зареяла поглед към златистия плаж на Флорида, проблясващ под слънчевите лъчи. Гледката бе много красива, но Уайнет й липсваше.
Въздъхна и насочи внимание към сърдития глас на мъжа си, разнесъл се в телефонната слушалка.
— Да, скъпи, чух какво казаха по новините. Но съм сигурна, че Кени има разумно обяснение.
Честно казано, изобщо не беше сигурна в това и потръпна, когато обичайно спокойният й съпруг доста красноречиво изрази недоволството си.
Накрая той се успокои дотолкова, че тя успя да му отговори:
— Признавам, че кадрите, показани в новините, не са особено приятни, но херцог Бедингтън е отвратителна твар. Наистина, Дали, ако го познаваше, щеше да го презираш не по-малко от мен. Сигурна съм, че си е получил заслуженото.
Франческа отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си, когато Дали отново изригна. Обаждаше й се от Огъста, където в момента се провеждаше финалният кръг на турнира „Мастърс”. Репортерите го преследваха цялата сутрин и Франческа се чувстваше виновна. Терзаеха я угризения на съвестта, защото тя бе запознала Ема с Кени. Бедингтън очевидно бе пристигнал в Уайнет заради нея и нещо, също толкова очевидно, яко се бе оплескало.