![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Амелия, второ поколение ченге, Дъщерята на стражаря, бе убила колега. Най-лошото престъпление за един полицай.
— Стига толкова, Линкълн. Трябва да извикам вече щатската полиция.
— Чакай, Джим. Моля те... Тя вече е отчаяна, уплашена. Също и Гарет. Ако извикаш командосите, рискуваш живота на още хора. Те ще ги застрелят.
— Ами, крайно време е - сопна се Бел. - Още от началото трябваше да ги застреляме.
— Аз ще ги намеря. Съвсем близко съм.
— Дадох ти възможност да го направиш и гледай какво стана.
— Ще ги открия и ще я убедя да се предаде. Сигурен съм, че ще успея. Ще...
Изведнъж Бел бе избутан встрани и в стаята нахълта Мейсън Жермен.
— Мръсник! - изкрещя той и се хвърли към инвалида.
Том му препречи пътя, но якият полицай го блъсна на пода. Хвана Райм за ризата:
— Шибан инвалид! Дошъл си да си играеш...
— Мейсън! - Бел се опита да го дръпне, но Мейсън отново го изблъска.
— ... игрички с веществените доказателства, да си измисляш гатанки. Заради теб един добър човек загина!
Полицаят вонеше силно на афтършейв. Райм извърна глава.
— Ще те убия! Ще те...
Мейсън млъкна. Бен Кър го хвана през кръста и го изблъска встрани.
— Кър, по дяволите, пусни ме! - извика изненадано Мейсън. - Мръсник! Арестувам те!
— Успокой се, заместник-шериф - каза бавно мъжагата.
Мейсън посегна към кобура, но Бен стисна здраво китката му със свободната си ръка. Погледна шерифа, който кимна, после пусна Мейсън. Полицаят се обърна гневно към Бел:
— Ще отида там, ще открия онази жена и ще...
— Никъде няма да ходиш, Мейсън. Ако искаш да продължиш да работиш в това шерифство, ще изпълняваш каквото ти кажа. Оставаш в офиса! Ясно ли е?
— По дяволите, Джим. Тя...
— Ясно ли е?
— Да, ясно е, дявол да те вземе!
Мейсън изхвърча от стаята.
— Добре ли си? - попита Бел.
Райм кимна.
— А вие? - обърна се към Том.
— Нищо ми няма.
Болногледачът отправи ризата на Райм. После, въпреки протестите на криминолога, отново му премери кръвното.
— Все същото - отбеляза. - Високо, но не критично.
Шерифът поклати глава:
— Трябва да се обадя на родителите на Джеси. Господи, колко ми е трудно. - Приближи се до прозореца и се загледа навън. - Първо Ед, сега Джеси. Кошмарно е.
— Моля те, Джим - каза Райм. - Дай ми възможност да ги открия и да поговоря с нея. Ако не го направиш, нещата само ще се влошат. Знаеш го. Ще има още убити.
Бел погледна картата и въздъхна:
— Имат двайсет минути преднина. Мислиш ли, че можеш да ги откриеш?
— Да. Мога.
— Натам - каза Шон О’Сараян. - Сигурен съм.
Кюлбо погледна на запад, накъдето сочеше приятелят му.
Преди петнайсет минути оттам се чу изстрел, после - викове.
— Какво има там? - попита Кюлбо.
— Блата, няколко стари постройки - отвърна Харис Томъл, който бе обходил вероятно всеки квадратен метър на окръг Пакенок. - Пустош. Веднъж видях вълк там.
Вълците се смятат за изчезнали по тези места, но от време на време се появява по някой.
— Без майтап? - възкликна Кюлбо.
— Застреля ли го? - попита О’Сараян.
— Забранено е - отвърна Томъл.
— Защитени са - добави Кюлбо.
— И какво от това?
Кюлбо не се сети как да отговори на този въпрос.
Изчакаха няколко минути, но не чуха повече нито изстрели, нито викове.
— Да идем да проверим - предложи Кюлбо.
— Хайде - съгласи се О’Сараян и надигна бутилка вода.
— Пак ще бъде горещо - отбеляза Томъл, гледайки издигащото се над хоризонта слънце.
— Всеки ден е горещо - промърмори Кюлбо.
Взе пушката си и тръгна напред. Другите двама го последваха като верни кучета.
Мери Бет чу удар.
Отвори очи.
Нов удар.
— Здрасти, Мери Бет.
Гласът беше весел, като на човек, който говори на детето си. В просъница тя си помисли: „Това е татко! Защо се е върнал от болницата? Не трябва да цепи дърва в това състояние. Трябва да го убедя отново да си легне. Взел ли си е лекарството?“
Тя се изправи, главата я болеше. Беше заспала на стола.
Нов удар.
„Чакай. Това не е баща ми. Той е мъртъв... Сигурно е Джим Бел...“
Нов удар.
— Мееери Бе-ет...
Тя подскочи. Голата, загоряла от слънцето глава на Том се появи на прозореца.
Мисионера отново заби брадвата във вратата. Том долепи лице до решетките, присви очи и огледа стаята:
— Къде си?
Тя загуби ума и дума.
— А, ето те, палавнице. Я, била си по-хубава, отколкото си мислех. - Вдигна ръка и ѝ показа шевовете на раната си. - Изгубих цял литър кръв заради теб. Сега ще се наложи да ми се реваншираш.
Нов удар.
— Знаеш ли какво, скъпа? Снощи, като си легнах, сънувах циците ти. Благодаря ти за този приятен сън.