![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Знаете ли за каролинските езерца?
— Разбира се, всеки знае за тях. Образувани са от метеорити преди милиони години. Когато са измрели динозаврите.
— Около вас имали от тях?
— О, пълно е.
Точно това се надяваше да чуе Райм.
— Поне петдесет-шейсет - добави Франк.
Това пък никак не хареса на криминолога.
Райм седеше с отпусната назад глава и затворени очи и премисляше за пореден път веществените доказателства.
Джим Бел и Мейсън Жермен се бяха върнали в стаята, но криминологът не им обръщаше внимание. Беше се пренесъл в друг свят, свят на наука и логика, свят, в който човек няма нужда да се движи, свят, в който забравяше дори Амелия и извършеното от нея. Виждаше уликите ясно, сякаш бяха пред него. Всъщност със затворени очи ги виждаше по-добре.
„Боя, захар, мая, кал, боя, камфен, захар, кал, мая... Мая... мая...“
Някаква мисъл мина през ума му, но веднага изчезна.
„Върни се, върни се...“
Да! Сети се.
Райм отвори очи. Погледна към ъгъла на стаята. Бел проследи погледа му:
— Какво има, Линкълн?
— Имате ли кафе-машина?
— Кафе ли? - наостри уши Том. - Никакъв кофеин. Кръвното ти е прекалено високо и...
— Не искам да пия кафе, по дяволите! Искам филтъра на кафе-машината.
— Филтър ли? Веднага ще донеса - каза Бел и излезе.
Върна се след малко.
— Дай го на Бен - нареди Райм. Обърна се към зоолога: - Виж дали хартиените влакна от филтъра не са като тези от дрехите на Гарет.
Бен постави няколко влакна под микроскопа. След това сложи и проба от дрехите на момчето. Погледна в окуляра и фокусира.
— Цветът не е съвсем същият - обяви той, - но по строеж и размер са почти еднакви.
— Добре.
Райм погледна фланелката с петната от сок.
— Пробвай отново плодовия сок от петното на фланелката. Не е ли малко кисел? Тръпчив?
Бен изпълни нареждането.
— Може би малко. Трудно е да се каже.
Райм загледа картата. Представяше си как се стеснява обръчът около Амелия и Гарет. Представяше си как момчето взима оръжието на Сакс и го насочва срещу нея.
Или как тя сама държи насочено към главата си дуло и натиска спусъка.
— Джим, би ли ми направил още една услуга? Една контролна проба.
— Разбира се, веднага тръгвам. Откъде да я взема?
Шерифът извади ключовете за колата от джоба си.
— О, няма нужда от кола.
Спомените нахлуха в съзнанието на Люси Кър.
Джеси Корн през първия си работен ден в шерифството - с безупречно лъснати обувки, но с различни чорапи. Беше се облякъл още по тъмно, за да не закъснее.
Джеси Корн, приведен зад патрулната кола, опрял гръб в нейния, докато Бартън Снел, извън нерви от хапчетата, които е изпил, стреля по тях. Само добродушните шеги на Джеси успяха да убедят едрия мъж да остави пушката.
Джеси Корн, който гордо докарва новия си червен пикап пред шерифството в почивния си ден и разхожда няколко деца в каросерията.
С тези мисли Люси се промъкваше през гората. Джим Бел им беше наредил да чакат при фургона. Щеше да изпрати Стив Фар, франк и Мейсън да ги сменят, а нея, Трей и Нед искаше да върне в града. Те обаче взеха единодушно решение. Бързо прибраха трупа на Джеси във фургона и го покриха с един чаршаф. После Люси каза на Джим, че тръгват след бегълците и нищо на света няма да ги спре.
Гарет и Амелия бягаха бързо и не си правеха труда да заличават следите си. Движеха се по една пътека покрай блатата и отпечатъците им личаха ясно в меката почва. Люси си спомни какво бе казала Амелия на Райм за местопрестъплението на Блакуотър Ландинг - следите на Били Стейл бяха по-дълбоки отпред, което означаваше, че е тичал към Гарет, за да спаси Мери Бет. Сега виждаше същото в отпечатъците на бегълците.
След около километър почвата стана по-суха и следите вече не личаха толкова добре. Пътеката се загуби в тревата на голяма поляна и полицаите не можеха да разберат накъде са тръгнали престъпниците.
— По дяволите - изруга задъхано Люси. - По дяволите!
Обиколиха поляната, огледаха всеки метър, но не откриха нито пътека, нито нещо, което да им покаже накъде са тръгнали Амелия и Гарет.
— Какво ще правим? - попита Нед.
— Ще се обадим в шерифството и ще чакаме – отвърна тя.
Облегна се на едно дърво, хвана бутилката минерална вода, която ѝ хвърли Трей, и я изпи до дъно.
Отново потъна в спомени.
Джеси Корн срамежливо ѝ показва блестящия сребрист пистолет, който възнамерява да използва на полицейското състезание по стрелба.
Джеси Корн отива с родителите си на църква на Локюст стрийт.
Спомените бяха болезнени, но тя не се опитваше да ги пропъди. Когато открие Амелия Сакс, гневът ѝ щеше да намери отдушник.