Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Капнали от умора и с вълчи апетит, ние се завърнахме привечер в къщи. След един час почивка преди вечеря, два часа, прекарани на масата, отрупана с най-вкусна ястия и най-отбрани вина — особено превъзходното вино от Тиволи, всичко това ни дойде така добре, че всеки от нас се нуждаеше вече само от удобно легло, в което според вкуса си да спи или да бодърствува.
Тъй като никой не искаше да нощува сам, Лукреция каза, че ще заеме с Анжелика стаята до оранжерията, мъжът й можел да спи с брат й, младия абат, а майка й — с малката й сестра.
Това разпределение бе намерено за най-добро. Дон Франческо взе една свещ и ме заведе в моята малка стаичка, непосредствено до стаята, в която щяха да спят двете сестри. След като ми показа как се заключва, той ми пожела лека нощ и ме остави сам.
Анджелика не знаеше, че бях неин съсед, но Лукреция и аз се бяхме разбрали, без да си кажем нито дума.
През ключалката видях да влиза услужливият домакин, със свещник в ръка, следван от двете мили сестри. Той запали една нощна лампа, пожела им лека нощ и си отиде. Двете сестри се заключиха, седнаха в една кушетка и приготвиха нощния си тоалет, който в този щастлив климат представляваше всъщност облеклото на прабаба ни Ева. Лукреция знаеше, че ги слушам и каза на сестра си да легне до прозореца. Така девицата, която не подозираше, че излага прелестите си на безбожния ми поглед, премина гола през цялата стая. Лукреция угаси лампата и свещите и легна до своята девствена сестра.
Щастливи мигове! Зная, че не мога повече да се надявам на такива, но само смъртта може да изличи в мен спомена за тях! Вярвам, че никога не съм се събличал така бързо, както онази вечер. Отворих вратата и паднах в обятията на Лукреция, която каза на сестра си:
— Това е моят възлюбен. Мълчи и спи!
Това бе единственото, което можа да промълви. Целувка и прегръдка прогониха думите. Огънят, който ни обхвана, беше изблик на вътрешно напрежение и вътрешна необходимост. Опитът да се владеем би ни унищожил. Само с това, че не се противихме на страстта, ние откупихме почивката си.
В сладко изтощение двамата най-после се отдадохме в обятията на Морфея. Първите лъчи на утрото, които проникнаха през пролуките на прозоречните капаци, ни откъснаха от тази укрепителна дрямка. И веднага, подобно на двама смели войника, които са отпуснали оръжието, само за да започнат отново борбата, с още по-голямо настървение се отдадохме отново на огъня, който разпалваше чувствата ни.
— О, мила Лукреция, колко щастлив е твоят възлюбен! Но внимавай, моя нежна приятелко, сестра ти би могла да се обърне и да ни види.
— Не се страхувай, мое дихание! Сестра ми е прелестна, тя ме обича и ме съжалява. Нали, добра ми Анджелика, обичаш ме, нали? Моля те, обърни се! Виж сестра ти колко е щастлива! Виж щастието, което те очаква, когато някога любовта те постави под сладката си власт.
Анджелика бе седемнадесетгодишна и още девица. Вероятно бе прекарала цяла нощ в танталови мъки. Тя явно търсеше някакъв повод да покаже на сестра си, че й е простила, ето защо веднага се обърна, обсипа Лукреция с хиляди целувки и й призна, че не е могла да затвори очи.
— Прости и нему, моя нежна Анджелика, прости и нему, който ме обича, когото обожавам!
Непонятна е помощта на Бога, която направлява всички същества!
— Анджелика ме мрази! — възкликнах аз — Не смея…
— Не, не ви мразя! — ме прекъсна прелестното дете.
— Целуни я, мили приятелю! — подтикна ме Лукреция, като ме буташе към сестра си. Отдръпнала се встрани, тя наблюдаваше с наслада как жадуваща и примираща Анджелика лежи в обятията ми. Но чувство, по-силно от любовта, ми забраняваше да скрия от Лукреция израза на благодарност, който й дължа. С целия плам на безумна страст аз се хвърлих отново върху нея и моят огън растеше още повече, като виждах как Анджелика изпада в екстаз. Тя бе станала за пръв път зрителка на най-сладката от всички любовни борби. Лукреция примря от наслада и с последни сили ме помоли да престана. Като видя обаче, че съм неукротим, тя се отдръпна от моя огън и вместо нея нежната Анджелика се принесе за пръв път в жертва на любовта. Сигурно така е било и някога, когато боговете са живели между смъртните, когато сладострастната Аркадия, влюбена в нежния и прелестен полъх на западния вятър, един ден му отворила обятията си и станала плодовита. Родил се нежният зефир.