Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— О, аз забелязвам всекиго, господин абате. Казаха, че сте много духовит.
— Ако тези, които са ви казали това, уважаема госпожо, не са се излъгали, вие с това ми правите много приятен комплимент.
— О, това са познавачи.
— Тези господа, уважаема госпожо, вероятно някога са ми оказали честта да говорят с мен, иначе не биха могли да стигнат до такъв извод.
— Сигурно. Но заповядайте у мен.
Този разговор стана на приема у кардинал Акуавива. Кардинал С. Ч. ми каза, че когато госпожа маркизата говори между четири очи с мен на френски, трябва да й отговарям на същия език, доколкото мога. Дипломатичният Гама ме дръпна настрана и ми направи забележка, че моите отговори били много остри, поради което навярно ще създам лошо впечатление.
Междувременно, във френски език, аз бях показал доста бърз напредък. Не вземах вече уроци и се нуждаех само от упражнения за усъвършенствуване. Понякога отивах сутрин при Лукреция. Вечерите обаче редовно прекарвах у абат Джорджи, който знаеше за моя излет до Фраскати и не ме беше укорил за това.
Два дни по-късно получих от маркизата нещо като заповед да се явя при нея. Щом ме видя, тя ме поздрави с усмивка, на която счетох, че трябва да отговоря с дълбок поклон. Това бе всичко. Четвърт час по-късно си отидох. Маркизата бе хубава и влиятелна жена, но аз не желаех да пълзя пред нея. Това беше обичайно за Рим, но на мен този обичай ми бе противен.
Към края на ноември при мен дойде годеникът на Анджелика. Покани ме да прекарам двадесет и четири часа в Тиволи49, заедно с цялата нагостена от мен във Фраскати фамилия. Приех предложението с радост, тъй като от деня на Света Урсула не бях оставал с Лукреция насаме. Обещах му, че ще се отправя в зори с колата на дона Чечилия. Трябваше да отпътувам рано, тъй като Тиволи е отдалечен на шестнадесет мили от Рим, а и разглеждането на многото красиви забележителности по пътя отнема доста време. Понеже трябваше да отсъствувам и през нощта, помолих самия кардинал за разрешение. Когато разбра с кого ще направя веселия излет, той ми каза, че правя добре, като използувам този случай да разгледам красивите места там в такова отбрано общество.
Към седем и половина часа спряхме на почивка. Благодарение предвидливостта на дон Франческо всички получихме отлична закуска. Оказахме й пълна почит, тъй като не можеше да се надяваме на никакъв обяд — до пристигането ни в Тиволи оставаше време само за вечеря. След закуската се качихме отново в колата и пристигнахме към десет часа. Аз носех на пръста си красивия пръстен, който Лукреция ми бе подарила. Зад камъка бях дал да поставят емайлирана плочка, на която бе гравиран жезълът на Меркурий със змия, виеща се между двете гръцки букви алфа и омега. По време на закуската разговорът се въртеше все около този пръстен. Адвокатът и дон Франческо се мъчеха всячески да открият значението на загадъчния рисунък за голямо забавление на Лукреция, която, естествено, знаеше тайната.
Най-напред разгледахме внимателно жилището на годеника. То бе истинска кутийка за скъпоценности. След това изразходвахме шест часа да разгледаме старините на Тиволи. Когато по някакъв повод Лукреция казваше нещо тихо на ухото на дон Франческо, аз използувах момента да прошепна на Анджелика, че когато се омъжи, при хубаво време ще й гостувам няколко дни.
— Господин абате, щом стана господарка тук, вие ще бъдете първият, комуто ще затворя вратата си.
— Много съм ви задължен, уважаема госпожице, че ме предупредихте.
Най-забавното в случая беше, че аз сметнах невъзпитанието й просто за обяснение в любов. Стъписах се от учудване. Лукреция забеляза моето състояние, дръпна ме за ръка и ме попита какво ми е. Аз й казах и тя ми отвърна така:
— Мили приятелю, моето щастие няма да продължи дълго. Наближава ужасният момент, когато ще трябва да се разделя завинаги с теб. Щом си отида, постави си за задача да й дадеш да разбере грешката си. Тя ме съжалява — отмъсти й за това!
Забравих да кажа, че при разглеждане на жилището на дон Франческо похвалих една разкошна малка стая, която граничеше с оранжерията. Собственикът чу това и ми каза любезно, че била определена тъкмо за мен. Лукреция се престори, че не чува, но това бе за нея нещо като нишката на Ариадна50, тъй като всички искахме да разгледаме красотите на Тиволи и ние двамата не можехме да се надяваме, че в продължение на целия ден ще можем да останем дори за един миг сами.
Както вече казах, прекарахме шест часа в разглеждане на красотите на Тиволи. Трябва да призная, че видях много малко от тях. Едва двадесет и осем години по-късно наистина опознах това красиво място с всичките му подробности.
49
Град в подножието на Сабинския хълм, близо до Рим, с красиви околности и развалини от древния град Тибур. — Б.пр.
50
Ариадна (мит.) — дъщеря на критския цар Минос, която се влюбила в Тезей и му дала едно кълбо, с помощта на което, развивайки го, по нишката той успял да излезе от Лабиринта, след като убил Минотавъра. — Б.пр.