Кървава разходка [bg]

Масовият убиец Дентън Арджънт почина от мозъчен удар в килията си в държавната болница „Фарвю“, съобщиха властите днес.

Арджънт, двадесет и четири годишен, беше убил цяло едно семейство по време на пристъп на лудост една ранна утрин преди пет години. Признат за душевноболен, той беше изпратен в държавно болнично заведение, където пребиваваше без никакви инциденти. Ударът, вероятно резултат от неустановена преди епилепсия или на психиатричното лечение, става причина Арджънт да загуби съзнание в заключената си килия и да се задуши в повърнатото от него в полунощ. Тялото му било открито на другата сутрин. Болничните власти съобщиха, че нямат подозрения за извършено престъпление.

— Хари не знаеше това чак до последната година на Клеър в университета — бе казала Ейлин Ракано. — За него това беше истински шок. Бедното създание, да носи такъв товар!

— Тя как ви съобщи?

— Беше по времето, когато работеше върху окончателния вариант на дисертацията си. Това винаги е изпълнен със стресове период, но Клеър сякаш преживяваше особено трудно време. Писането не й вървеше лесно, а тя беше перфекционистка и непрекъснато правеше поправки и наново редактираше текста. Тогава каза на Хари, че се безпокои, че няма да вземе устните изпити.

— Имаше ли такава вероятност?

— Оценките й бяха отлични, а изследванията — солидни.

Не го казах с думи, но едно „обаче“ увисна във въздуха.

— По онова време не се вземаха под внимание личните съображения.

— Значи вашият съпруг е имал някакви резерви относно нейния характер?

— Той мислеше, че тя е мила млада жена, но… че е твърде затворена. А и да израснеш под такава сянка… Хари чувстваше, че тя не го е преодоляла, че това може да й създаде проблеми по-късно…

— Как точно го разбра?

— Една сутрин отишъл в лабораторията и намерил Клеър там. Изглеждала ужасно — личало, че е работила през цялата нощ. Хари я попитал защо се самоизмъчва и тя отговорила, че няма избор, че трябва да изкара изпита, че това е всичко, за което живее. Хари отговорил нещо в смисъл, че извън университета също се живее, и тогава Клеър се предала — като хълцала, тя казала на Хари, че той не разбира, че за нея най-важното в живота е да стане психолог, че тя трябва да стане психолог, че не е като останалите студенти. Хари я попитал защо не е като тях и точно тогава всичко излязло наяве. След това Клеър се свила на стола си, цяла разтреперана. Хари й дал сакото си и останал при нея, докато се успокоила. След това ние станахме много внимателни към Клеър, започнахме да я каним вкъщи на вечеря. Хари беше чудесен човек. Всичките му студенти го обичаха. Години след като се оттегли, продължавахме да получаваме писма, картички и ни посещаваха. Макар и не от Клеър. След оня случай тя се затвори в себе си и въобще отказваше да говори за това. Хари не можеше да изиска от нея да се подложи на лечение, но настоятелно й го препоръчваше. Клеър обеща, че ще се лекува, но никога не каза пред нас, че е предприела такава стъпка.