Среднощен сокол [bg]

Телорс дойде при него.

— Не се престаравай. Пази си силите за утре.

— Как мислиш, глупаво ли постъпвам?

— Не е редно аз да преценявам. Хората правят онова, което смятат за нужно. Ако бях на твое място, щях да поискам от императора цяла планина злато и личен бардак.

— Виждал си го как се бие. Бяс не вярва, че мога да се изправя срещу него.

— Вани вече съжалява, че ти е казал това. Не би искал заради негови думи да се усъмниш в способностите си. Просто се е надявал да те разубеди.

— Е, какво мислиш все пак? Кажи ми истината.

— Бейн, не мога да ти кажа истината, а само своето мнение. Веднъж видях как як войник с броня, с нагръдник, с щит и меч беше повален от момче, което си бе направило копие от дълъг клон. В битка може да се случи всичко. — Телорс се подсмихна унило. — Няма да ти разправям колко ненадминат е Волтан — не и в деня преди да се биеш с него. Нека ти кажа колко добър боец си ти. Можеш да надвиеш почти всички. Имаш бързината, силата и най-важното — бойния дух. Утре ще бъда с тебе. Ще наточа меча ти като бръснач, а нагръдникът ти ще блести.

— Нагръдник ли? Това е двубой до смърт.

Телорс се почувства неловко.

— За този двубой императорът отмени обичайните правила. Волтан ще се бие без никаква броня.

— Значи и аз ще изляза без броня. Нали е двубой, а не екзекуция?

— Очаквах да кажеш това — призна Телорс. — Постъпваш достойно. И Бяс би ти казал същото.

Един слуга извика, че водата се е стоплила, и Бейн влезе в банята.

Басейнът беше дълъг шестнайсет стъпки и широк девет. Издигащата се от водата пара ухаеше на лавандула. Бейн свали дрехите, потопи се, смъкна и главата си под повърхността, изтласка се с крака до отсрещния край, седна на издатината в басейна и опря глава на заоблените месингови перила. Напрежението се изцеждаше от мускулите му.

Полежа във водата, избърса се и отиде в стаята за масаж. Роб на Цирка втри масло в кожата му и размачка мускулите на краката, гърба и раменете. Бейн задряма. Когато се събуди, беше сам. Робът го бе завил с топла хавлия, за да спи спокойно.

Отиде при шкафа си, облече чиста туника и панталон и се върна бос в банята. Остави дрехите за упражнения в коша за пране, обу ботушите и излезе.

Денят беше чудесен, така че той се разходи по улиците към вилата. Почти навсякъде празненствата бяха стихнали, но още се долавяше бурната радост в целия град. Завари градинарите да се трудят около вилата, плевяха цветните лехи, а Кара вървеше между розите. Носеше светлозелена рокля. До нея крачеше тъмнокос и хубав млад мъж. Кара видя Бейн, махна му и той отиде при тях.

— Това е Марон — запозна ги Кара. — Син на генерал Барус. — Бейн и Марон си стиснаха ръцете. — Дошъл е да говори с дядо, но той още тича по хълмовете.