Среднощен сокол [bg]

— Копринени чаршафи — каза тя. — Колко си забогатял…

Черен гарван прелетя над леглото и кацна на клон до нея.

— Какво искаш от мен? — попита Бейн.

— Като знам в каква глупост си се забъркал, май е по-уместно аз да попитам какво искаш от мен.

Бейн вдиша дълбоко. Усещаше хладната свежест откъм планините.

— Само едно желание бих изрекъл пред тебе. Да спасиш Лия. Вече не искам нищо. Утре или ще победя, или ще умра.

— Да, да, не можа да спасиш своята любима. И това го има в живота, Бейн. А за себе си не помисли ли? Ако ме помолиш, ще ти дам силата и бързината, от които се нуждаеш за победата над Волтан.

— Имам ги.

— Напротив. Вани ти каза истината. Волтан е по-едър, по-силен и по-бърз от тебе. И много по-опасен. Помоли ме!

— Няма!

— Гордостта ли те възпира?

Той поумува.

— Може би. Но освен това не искам да се възползвам от магия срещу него. Не ми е нужна помощ. Ще бъдем наравно в двубоя.

— Какво благородство… Нима се заблуждаваш дори за миг, че Волтан би постъпил така на твое място?

— Не е моя грижа какво би направил Волтан или какво не би направил. Искам разплата за смъртта на Лия, искам и той да знае защо умира.

— Бейн, а какво ще постигнеш със смъртта му? Да не мислиш, че това ще го трогне накрая? Да не се залъгваш, че можеш да пробудиш угризения у него?

Бейн завъртя глава.

— Не го правя заради него. Правя го за себе си. Когато го убия, ще намеря покой.

— Ясно… Всичко се върти около Бейн. Не е заради Лия или злините на Волтан. Всичко е заради Бейн.

— Ами да, заради мен е — каза той сърдито. — Защо пък не? Кой се е бил на моя страна досега? Винаги бях сам. Обичах майка си и тя като че ли ме обичаше, докато бях дете. Но щом поотраснах, с всеки поглед тя виждаше в мен Конавар. Отблъсна ме. — Смехът му прозвуча кухо в собствените му уши и накара гарвана да плесне с криле. — Къде са моите приятели и любими? Мислех си, че имам поне един приятел, а той ме изостави, когато му казаха, че умирам. Да, наистина всичко е заради Бейн. Ако умра утре, кой ще жали за мен?

— Да, кой ли? — каза Моригу. — Е, щом не съм нужна, няма да ти губя времето. Върни се в леглото, боецо. Спи…

Чудноват сън, който несъмнено се дължеше на страховете му, но още го глождеше.

— Време е да се разкършиш — напомни Телорс.

Двама войници с посребрени брони влязоха в Оръжейната и единият каза на Бейн:

— Императорът заповяда да се явиш при него.

— Това време му е необходимо да се подготви за двубоя — възрази Телорс.

— Ще дойдеш с нас — отсече вторият, без да поглежда към Телорс.

Бейн облече риза от черна коприна и тръгна с двамата от императорската гвардия по подземните коридори. Качиха се по стълбата на втория етаж. Щом излязоха навън, той видя препълнените трибуни на стадиона — редица над редица скамейки, по които бяха насядали граждани в очакване на следобедното забавление. Стадионът на цирк „Палантес“ побираше почти трийсет хиляди зрители, но имаше и стотици правостоящи по пътеките между скамейките.