Среднощен сокол [bg]

Наладемус не можа да мигне. Крачеше из покоите си цяла нощ, люшкаше се между ликуването и страха. Ето че зората изсветляваше над града, а той беше изтощен и ядосан. Къде се бе дянал Волтан? Защо не му изпращаше вест за смъртта на Джасарай?

Бутна вратата на балкона и излезе. Въздухът носеше свежа прохлада, градът се простираше пред него прекрасен в сумрака. Това беше неговият ден — ден на величие и пречистване. От шестнайсет месеца подготвяше всичко, събираше хиляди имена. Днес Култът щеше да бъде изкоренен окончателно, а с него щеше да си отиде и все по-немощният Джасарай.

Неговите Рицари излизаха от казармите и се строяваха. Бяха стотици. Наладемус гледаше с наслада как колона след колона навлизат в града; офицерите носеха списъци на предателите. Щяха да ги измъкнат от постелите им и да ги завлекат в Храма. Тъмницата не можеше да побере всички, затова щяха да ги събират на плаца пред казармите, преди да ги разпределят по арените на различните циркове, за да бъдат екзекутирани.

Колоните Рицари още се изнизваха през портата. Наладемус ги наблюдаваше гордо. От утре всички в Каменград щяха да крачат така към предначертаната им съдба.

Но къде беше Волтан?

Избълва проклятие и се върна в покоите си. Светлината на една от лампите трепкаше, над фитила се виеше мазен черен дим. Наладемус угаси пламъчето. На масата още имаше остатъци от вечерята и празна кана от вино. Наладемус взе къшей хляб, но беше изсъхнал и той го пусна на пода. Стомахът му къркореше. Повика един страж, заповяда му да донесе някаква храна и се прегърби на широкото кожено кресло все по-ядосан. Напоследък Волтан бе станал твърде дързък. Скоро щеше да настъпи моментът, когато трябваше да се отърве от него. Но не сега. След смъртта на Джасарай можеше да пламне гражданска война.

Стражът се върна с блюдо пушени меса и нова кана вино.

— Прати ми Бануин — каза Наладемус, взе блюдото и натъпка в устата си голямо парче шунка.

След малко тъмнокосият младеж потропа на вратата и влезе.

— Сърцето ми бие твърде бързо — каза Наладемус. — Направи ми някаква билкова отвара.

— Императорът е жив — каза Бануин тихо, едва ли не тъжно.

Наладемус трепна и впи поглед в младежа.

— Ти пък какво знаеш?

— Всичко, господарю. Аз съм ясновидец. Ако бях предпочел да живея сред своя народ, щях да стана друид. Нощес отново имах видение, същото като отпреди няколко години. Моят приятел Бейн бродеше по чудати живи коридори, които шумоляха. Дебнеше го звяр. С него вървеше по-възрастен мъж, когото не познавах. Но сега знам кой е — името му е Бяс. Снощи неколцина убийци са се опитали да погубят императора, като пуснали див звяр в лабиринта насред неговия парк. Огромен ивичест лъв. Оставили го да прегладнее. Един от тях ударил императора по главата, повалил го в несвяст, залял го с кръв и го оставил, за да бъде разкъсан от звяра. За късмет на Джасарай моят приятел Бейн и Бяс влезли в лабиринта и убили звяра. След това Джасарай повикал верни войници, които арестували Волтан.