Среднощен сокол [bg]

Залата притихна. Норуин се взря в жреца. Отначало изглеждаше, че гневът му ще избухне, но той присви очи, облегна се назад и каза сухо:

— Излез отпред, Персис Албитан. Застани тук и защити тези предатели.

Дебелакът мина между смълчаните зрители и се изправи пред съдийския подиум.

— Не познавам всички обвиняеми. Но онези, които познавам, са достойни граждани и никога не са говорили срещу императора, никога не са се опитвали да причинят злини на империята. Този мъж — посочи Норуин — е бивш мой роб. С нищо не отстъпва по добродетелите си на когото и да било сред познатите ми. Не знам нито един случай, когато е лъгал или откраднал, или проявил злоба срещу някого. Доколкото разбирам, обвинявате го, че заедно с останалите е отишъл в гората, за да се молят заедно. Да наричате това престъпление е гавра с правосъдието.

— Не го „наричаме“ — троснато каза жрецът. — То наистина е престъпление. Самият старши жрец на Каменград обяви поклонниците на Култа за предатели. И това бе вписано в законите на града. Принадлежността към Култа се наказва със смърт. Ти принадлежиш ли към Култа, Персис Албитан?

Норуин видя как Персис си поема дъх.

— Ако ми бяхте задали този въпрос преди малко, щях да отговоря напълно искрено, че никога не съм имал нищо общо с Култа и не съм бил на нито една от техните молитви. Но застанал пред вас, аз виждам злото, което въплъщавате, и разбирам каква грешка е било да стоя настрана. Не бях поклонник на Култа. Но вие ме убедихте, че е трябвало да бъда. Благодаря ти за това, жрецо.

— Осъди се със собствените си думи! — кресна жрецът. — И ще умреш заедно с тези предатели. — Той стана рязко, лицето му червенееше почти колкото боядисаната му брада. Вторачи се злобно в хората на пейките. — Друг иска ли да защити тези предатели на Каменград?

Никой не пожела и затворниците заедно с Персис бяха върнати в килиите. Останаха там три дни, после ги оковаха във вериги и ги докараха в Каменград. По пътя дотук бяха в различни групи, събраха всички чак днес, когато ги докараха от тъмниците под Храма до това подземие на цирк „Палантес“. Един от надзирателите им съобщи злорадо какво ги чака.

— Нали според вашето учение вие сте светлината на света — говореше ухилен. — Е, утре ще светнете. Ще ви облекат в напоени с масло дрипи и ще ви приковат за дланите и стъпалата на стълбове из арената. А после, милички, ще ви подпалят. И ще пищите, докато горите.

— Ти си жалко човече — каза му Персис. — Затова те съжалявам от сърце.

Надзирателят изпсува, заудря го по лицето, после го срита жестоко. Накрая се обърна и излезе от подземието. Норуин помогна на Персис да седне.