Маската на смъртта [bg]

— Не ме идеализирай — скромно помоли Ник.

— И така, за вас двамата — проехтя спокойният и категоричен глас на Том Барнаби.

Къли изпъна комично лице и вдигна чаша.

— За бъдещите ви успехи на сцената и извън нея.

Всички отпиха. Къли се изправи и целуна майка си по главата, наведе се и целуна бузата на баща си.

— Благодаря ти, мамо, и на теб, татко. — След тези думи седна.

Николас хвана тънките й пръсти и ги поднесе към устните си.

— Никак не ми се иска да съм извън Лондон твърде дълго.

— За Бога, Николас — обади се Джойс, — та ти имаш нужда и от малко опит. Току-що завърши обучението си.

— Всъщност, иска ми се да се отдалеча малко от театъра на словото и да се позанимавам с изкуството на пантомимата. Мислил съм дори за циркова кариера. Ще бъде вълнуващо.

— Ще трябва да отидеш в Испания. Там са най-добрите мимове — намеси се Къли. — Или във Франция.

— Един от моите заподозрени е работил в цирк в Испания — обади се Том. — Бил е укротител на лъвове.

— Имал ли е успех?

— В деня, когато се сгодихме, гледахме пантомима — намеси се Джойс. — Спомняш ли си, Том? В „Савил“.

— Помня, естествено. Преди това вечеряхме в „Мон плезир“. Представлението беше на Марсел Марсо.

— Бил страхотен.

— Така си беше. Напълни сцената с хора от публиката, разговаряше с тях, танцуваше с тях.

— Стига бе! — Къли и Николас спряха да се хранят и гледаха със зяпнала уста.

— Най-вълнуващият етюд бе с майстора на маски — подхвана Джойс. — Имаше цял куп маски, въображаеми, естествено, и ги сменяше една след друга. Лицето на самия Марсо бе много хубаво, с правилни черти и страхотно гъвкаво, направо като гумено. Всички маски бяха различни. Сменяше ги бързо и лицето му се променяше мигновено. Последната бе на трагедията. Невероятно изигра старанието си да я свали, но тя не се отлепваше. Публиката виждаше какъв ужас изпитва той, че ще остане с нея до края на живота си.

След драматичния разказ на Джойс в стаята настъпи пълно мълчание. Къли и Николас седяха вцепенени. Барнаби чертаеше линии по покривката с вилицата си.

— Как бих искал да видя такова представление — въздъхна Ник.

— Той продължи да дава представления, но все не се наканихме да отидем, нали, Том?

Въпросът й срещна продължително мълчание. Къли размаха няколко пъти ръце пред очите на баща си. Николас се засмя тихичко.

— Внимавай — предупреди го Къли. — В тази къща е забранено да се подиграваш на полицията.

— Том, да не ти е зле? — разтревожи се Джойс. — Пребледнял си.

Тримата се изплашиха не на шега.