Маската на смъртта [bg]

Джанет седеше до напечения от слънцето прозорец на автобуса. Беше сменила неизменните панталони с лятна рокля до глезените, в джоба, на която пъхна подробните инструкции как да стигне до „Севентъйн Уотърхаус“ — оказа се истинският и пълен адрес на жилищен блок. Нищо допълнително. От пощата й го бяха казали. В джоба й имаше малка торбичка със сушена лавандула — Хедър я пъхна в ръката й при срещата им в преддверието.

— Нещо съвсем мъничко, Джан — бе казала доверително Хедър, — но ти го давам с цялата си любов.

Джанет слезе от задушния автобус на посочената в инструкциите спирка. И пое в указаната посока. Докато вървеше по тротоара, погледът й попадна на витрината на магазин с красиви аксесоари. Особено й хареса зелен шал, чийто етикет обаче беше обърнат и тя не можеше да види цената. Джанет си го представи върху русите къдрици на Трикси и й се стори много подходящ и за млечния тен на лицето й.

Влезе и попита колко струва — казаха й космическата сума от сто и двайсет лири. Джанет написа чек, без да е много сигурна какви са крайните две цифри в последното сведение от банката. Опаковаха й го в красива кутия с емблема на магазина.

Вече навън, тя си представи как Трикси отваря подаръка и по красивото й лице се изписва задоволство. Заля я вълна на искрено щастие. Съмненията започнаха по-късно.

Всъщност Трикси винаги имаше нужда главно от пари. Какво ли ще си помисли, като разбере цената на скъпата вещ? Незнайно как, винаги уцелваше цената на стоката — плюс-минус пет лири. Дали пък да не върне шала? Щяха ли да го приемат в магазина? Тогава щеше да отиде с празни ръце в „Севънтийн Уотърхаус“. Не е ли по-добре да купи нещо, което наистина ще влезе в работа? Нещо за ядене или за пиене например?