Прах [bg]

Той рови в джоба си, присвил едното си око заради димящата в устата му цигара. Вади бележник, отваря го и го отдалечава от лицето си, защото не си е сложил очилата за четене.

— Не мога да произнеса това като хората. Ядвига Каминска. Наричат я Айка. Административната му помощничка. На паркинга са скъпите им бели джипове. Дом и Айка бяха идентифицирани визуално от следователите от конкордската полиция, с които ще се запознаеш — обяснява ми той. — Били са тук и преди. Късно миналия петък вечер, когато Ломбарди се обадил за натрапник в имота.

— Имало ли е такъв? — пита Луси.

— Може би — поглежда я той. — Претърсили абсолютно всичко и забелязали сянка на видеозаписа от охранителна камера в основния хамбар. Явно някой е внимавал за камерите, защото е знаел какво да търси, а после е прерязал кабелите. Тези квадранти на мониторите почернели, когато Ломбарди бил зад бюрото си около полунощ — продължава Марино, без да сваля очи от племенницата ми. — Той бил толкова благодарен, че обещал да дари десет бона за коледния фонд на конкордската полиция. Парите били изтеглени от банката му преди два дни, но няма и следа от тях, а ченгетата не са ги получили.

— Същата сума е намерена в плика под моста — отбелязва Луси.

— От теб ще стане добро ченге.

— Вече бях и приключих с това — отвръща Луси, като се вторачва в него, сякаш са си обявили дуел.

— Значи убиецът вероятно ги е откраднал заедно с всички други пари, които е успял да намери.

— Звучи логично.

Луси кръстосва ръце и го поглежда с крива усмивка, сякаш го предизвиква да я попита за онова, което подозирам, че е направила.

Марино смачква цигарата си в каменната колона и се посипват искри. Прибира фаса в джоба си, издухва последна струя дим настрани. Може би Луси никога не е била поканена да посети „Дабъл Ес“, но това не означава, че не е идвала тук.

— Предполагам, че не са заловили натрапника — казва тя, а Марино я поглежда мрачно.

— Ако си извършила онова, което си мисля, просто ми кажи защо — изсумтява той.

— Мога само да предположа защо някой би го направил — отговаря тя. — Ако искаш да се разходиш наоколо и да видиш какво става, трябва да изключиш камерите. Можеш да избегнеш онези покрай частния път, но не и докато не подминеш хамбара, освен ако не искаш да преплуваш езерото.

— Двама детективи идват, а този натрапник все още се разхожда наоколо? — почти се разкрещява Марино.

— Те биха проверили обора, където са скъпите коне. После биха проверили всички ключалки, за да се уверят, че няма проблем. А след това биха си тръгнали.